Листата на розата (история)

Мария отново яхна Сянка и препусна към родните си земи. От доста време не беше влизала в столицата. Съжаляваше, че ще й се наложи да я посети, за да носи лоши вести. Надяваше се, че Върховните нямаше да откажат помощта си...

Гост

Мъжът само изправи главата без да се обърне:
-Аз съм един,който знее едно пророчество за едни деца.
Лусия малко се стресна и тихичко каза към Соня:
-Тоз от къде знае за нашето пророчество?Може да ни помогне?

Kaсандра и Анна бяха разгласили из цялото кралство за орките и тръгнаха да се връщат към полянката с езерцето.Там момичетата видяха Лусия и Соня дастоят и да гледат някакъв миж.Касандра и Анна извдиха оръжията си но Лусия ги спря:
-Закайте,той знае за пророчеството.
-Господине какво знаете трянва да ни кажете всичко-попита Касандра..

П.П.Пак ср че пиша с той акаунт ма ме мързи да ги сменявам постоянно

Гост

Соня само повдигна едната си вежда, не промени стойката си, не прибра ножа.
- По-добре говори, ако не искаш неприятности. - каза през зъби момичето, готова да се нахвърли на непознатия при всяко негово заплашително действие. - Кой си, какъв си, от къде си и от къде знаеш за пророчеството?

Гост

Мъжът отново остана към гръб и казваше:
-Едиственото,което ще кажа,че съм създателят на тази черна роза,която я сега я имате по врата.

Докато момичетата говореха със мъжа , Йо беше стигнал гората и говореше с ентите:
-Трябва ни помощ за Орките!
-Добре ние ще ви помогнем , но първо трябва да ти дадем нещо.
С тези думи едното дърво подаде кочан стрели на момчето ,като каза:
-Тези стрели никога не свършват и ще са ти от голяма полза във войната.А сега тръгвай за срещата си , а ние ще дойдем направо във замъка.
Орелът на Йо кацна до него и каза:
-Трябва да вървим момичетат говорят с един непознат.
Йо и орелът му се запътиха към мястото на срещата.Когато стигнаха до непознатият Йопопита:
-Кои си ти?
-Аз нямам име-Отговори мъжът-само ще ви кажа , че за да победите орките ще трябва да съберете шест черни листенца от роза , и да ги занесете на върха на планината, но за целта трябва да тръгнете на север.
Йо реагира мигновенно:
-Аз имам такова листо , но да минем от север през цялата армия на орките , това е лудост!!!

Гост

Лусия погледна към Йо:
-Ако ентите тръгват с нас на север.Така ще се предпазим от орките.

-Лусия е права-намеси се Касандра-и аз имам такова листенце-каза тя и иго извади..

-Да може да сте прави , но ако ентите тръгнат с нас кой ще пази града от другите орки?

-Елфите,а и мъжете от селото ще се бият с тях..

Гост

-Но мъжете на селото не са достаточно силни за орките.

Гост

До този момент Соня беше мълчала, но не можеше да не се включи при вземането на такова решение.
- Мисля, че по-лесно ще преминем, ако тръгнем сами, ние сме малко и може да се крием по-лесно. А и така рискуваме само собствените си животи. - обясняваше тя, докато разкопчаваше яката си и показваше черното листенце от роза.

-Да съгласен съм с Соня!
Каза момчето.

Аде моля ви пишеше по-дълги постове и нека те да съвпадат с исторята щотот стана голямо объркване(забранени са постове под 10 реда,како ше кажете?)

Анна стоеше и гледаше как всички спорят.Никой не се допитваше до нея.Всеки си беше наумил своето.Момичето се обърна с гръб и тръгна към гората.Никой не забеляза кога тя се скри от погледите им.Тя вървеше тихо през гората.Изведнъж чу стъпки прред себе си.Момичето брзо се покатери на едно от дърветата.Там имаше някой.Но не бяха орки.Беше..
-Аааа-Анна се намери паднала на земята
-Хей,добре ли си?
пред нея стояха Група елфи.Елфът който беше най-отпред имаш черна дълга коса.Беше облечен в броня както другите.Очите му бяха зелени.
-Вие сте елфи
-Еми да очевидно е..-Отвърна той с лека усмивка.Но усмивката се стопи когато видя медалиона на шията и.
-Ти си приятелка на Йо нали?
-Да-отвърна Анна
-Къде е той?Извика ни спешно.-отвърна той
-В двора на Двореца-каза Анна и посочи на там откъдето идваше.
-Значи да тръгваме.-каза елфа и махан на другите да го псоледват.
-Как се казваш?-попита той
-Анна-отвърна момичето
-Аз съм Рой.Приятно ми е-отвърна той и тръгна със бърза стъпка към двореца.Другите елфи го последваха

-Подкрепям идеята на Соня,ами планината има ли пещери където да се ският хората?-попита Касандра
-Намерихме две но са малкои и няма да съберат всички от селото-каза едно от момичета
-Ами тряб ва да намерим поне още две или най-много три пещери..всъщност къде е Анна-зачуди се Касандра-да не би да си е тръгнала?
-Защо да си ходи-попита Йо..
-Ами мисля че и дадохме думата-каза Касандра и сведе глава,изведнъж чуха познат глас
-Няма толкова трудно да се отървете от мен-каза Анна и зад нея се появиха и елфите.Касандра се затича към приятелката си и я прегърна-Извинявай че не ти дадохме думата,наистина съжалявам..

Йо видя зад гърба и елфите и старият си приятел Рой:
-Хей приятелю, благодаря, че дойдохте толкова скоро!
Каза момчето:
-Няма преоблеми нали затова са приятелите?Здравеи Мимоза!
Така Рой наричаше Мария, която също беше елф:
-Здрасти, Ро.
Каза леко изчервено момичето. От много одвана двамата се харесваха, но не искаха да си признаят. И Йо харесваше принцесата, но не смееше да и каже. Все пак тя беше принцеса.
-Добре хора ние ще отидем да се подготвим за битката.
Каза Рой и другите елфи го последваха...

-Йо..-извика Касандра-внимавайте и ако орките нападат незабавно ни кажете..
-Добре-каза Йо,кимна и тръгнаха.
-Добре момичета аз и Анна ще оидем да предупредим хората от селото,а вие отидете в замъка и намерете стаята с оръжия и вземете всичко необходимо чакаме се тук за да отведем хората в планината.
--------------
Анна и Касандра се запътиха към селото.Дълго време мълчаха,но Касандра не се сдържа и проговори:
-Ами ако не успеем да победим орките..не мислиш ли че това което ни каза този човек е твърде лесно и очевидно..
-Защо мислиш така-попита я Анна
-Ами незнам просто..просто имам такова чувство..че това е капан..това което той ни каза..Разбира се листата може да не помогнат но да бъде толкова лесно..
-Да може би си права,знаеш ли какво-каза Анна и се обърна към Касандра-ще говорим за това с другите след като отведем хората в планина..съгласна?
-Съгласна-каза Касандра и момичета се засмяха леко.
Тя вече бяха в селото и започнаха да събират хората.След няколко минути всички се бяха събрали взели всичко най-необходимо и последваха Анна и Касандра към мястото на срещата.Хората от селцето бяха неспокойно притесняваха се за семействата си,но бяха решени да се борят заедно с Йо,Анна,Соня,Лусия,Мария и Касандра...

Мария преглеждаше с какво разполагат. Мечовете бяха предостатъчно, мислеше, че и лъковете ще стигнат за всички, които умеят да ги ползват, но проблемът идваше с броните. Имаше няколко ризници и тук-так някоя очукана броня. Момичето прегледа всичко наоколо, но без полза. За нейно щастие другите бяха намерили някакъв скрит шкаф, който беше пълен с най-необходимото.
След като натовариха всички провизии, малката група се насочи към мястото на среща. По целия път маладата елфка не откъсваше поглед от малкото си медальонче. "До къде ни доведе съдбата. Всичко да е в наши ръце... И този човек, който другите споменаха.... Наистина е доста странно. Дали ще се справим?"
Унесена в мисли, Мария не забеляза кога стигнаха. Тя огледа обстановката. Навсякъде цареше малък хаос, всички се притесняваха какво ще последва. Момичето се приближи до Йо:
- За сега добре, но какво ще правим нататък?

Йо се замисли и каза:
-Ами орките искат да правят масирана атака, има към 5000 орка от запад и 10 000 от севр. Това са последните данни от моя орел. А ние с какво разполагаме?
На въпроса на момчето Касандра отвърна:
-Ами към 3000 обикновени човека, 2000 войника, 500 елфа и 300 ента. С това разполагаме.
Всички провесоха глави, а Йо отвърна:
-Не се натъжавайте де, хайде момичета заведете хората към планината. Аз ще остана тук и ще подготвя защитата.
Без да изчака протести момчето се зае да дава заповеди, като една от които гласеше:
-Всички елфи горе по стените, ентите и 1000 войника ще се наредят пред стената на града. Другите ми помогнете - намерете дълги прътове, запстрете ги и ги забийте в земята, за да не сме толкова открити към скоростни атакаи. Работата беше в разгара си...

Момичетата казаха на хората да ги последват към планината.Нямаше много път затова те стигнаха бързо.Хората бяха разпределени в няколок голями пещари,но там цареше хаус,защото всички се страхуваха:
-Това ще бъде дома ви по време на войната..-каза Касандра
-...и никои да не излиза оттук за нищо на света-довърши-Мария-Ясна ли съм?
Попита Мория,която вече се бе настроила за война,а хората кимаха уплашени.
Момичета си всършиха работата и се отправиха към Двореца.
----------
Когато те пристигнаха,Йо и останалите вече бяха готови със защитата.Всичко бе готово за война:
-Е добре сте се справи,поздравления-каза Касандра.Всички се събраха заедно за да обсъдят плана,но Касандра каза-каквото и да стане наистина ще ми липсвате..

Мария се взираше над няколко карти:
- Онзи човек... Къде точно каза, че трябва да отидем?
Всички я погледнаха учудено. "Отидем"? Всички?
- Не е ли очевидно? Всеки от нас има по едно листенце! Или отиваме всички, или всички оставаме.... Няма смисъл да се делим. Ако питате мен, не бива повече да се делим....

Форумът се заключва... Ако някой има желание да продължим, да ми драсне едно ЛС и ще го отключа... В противен случай до месец отива в Архива...