Листата на розата (история)

Добре да започваме всички са налице ето го и списъка кой кога ще пише:
1-во пиша аз
2-ра е Мария
3-та е Касандра
4-та е Анна
5-та е Соня
и 6-та Лусия!

Аз започвам:

Един ден Йо си беше легнал на едно дърво и си почиваше.Изведнъж до него долетя един орел и кацна над главата му. Изписука нещо, което значеше:
-Здрасти, как си?
-Добре съм, а ти?
Беше отговорът на момчето.Птицата като че ли кимна:
-Нося важни новини, орките се събират на 2 седмици път от тук.Те са около 5000 и продължават да идват все повече и повече.
Каза орелът видимо разтревожен.
-Благодаря ти! Трябва да кажем на принцесата.
Но докато изричаше това, от шията му изпадна една верижка с черно листо от роза.Той го имаше откакто се ппомнеше. Слезе от дървото и го взе.
-Трябва да свикаме съвета на мъдреците.
Това бяха думите на дървото, от което току-що бе слязъл младежът.
-Да прав си.
Бяха думите на Йо, който тръгна да известява всички енти за събор...

П.П. Речник:
-Съвета на мъдреците-Това беше съвет състоящ се от ентите управляващи гората.
-Ент-Това бяха живи дървета, които можеха да ходят и обикаляха гората.

Мария тичаше с всички сили. Преди малко за малко не се сблъска с голяма група орки, но за щастие се измъкна навреме. Сега искаше да се отдалечи възможно най-бързо от враговете и да стигне до коня си. На шията на елфката висеше дълга сребърна верижка, прикепяща интересен медальон във формата на листо от роза. Мария не веднъж се беше питала от къде го е получила, но така и не намери отговор.
Най-накрая стигна малката поляна, където беше оставила Сянка:
- Хайде, миличък, време е да се прибираме! Не е нормално орките да се разхождат така свободно... Случва се нещо и е добре да разберем възможно най-бързо...

Касандра бе дочула, че орките нападат и тръгна из двореца да търси остналите. В главата и се въртяха хиляди мисли какво ли ще се случи, ако орките наистина нападнат, дали вече са опустошили някои градове и села и защо ли изобщо нападат. Касандра се опитваше да намери другите. Тя излезе на двора. Там видя..

....Анна, която седеше до малкото езеро и гледаше как странните подобия на риби си играят вътре в нея. На врата и висеше сребърен медальон, в който се намираше малко черно листенце. Анна го бе намерила на брега на водопада, който се намираше извън замъка. Когато момичето усети присъствието на друг човек се изправи.
-Добър ден, ваше величество.-каза тя
-Здравей, Анна-отвърна Касандра.-Защо само теб намирам наоколо?
-Никой друг ли няма?-зачуди се момичето
-Да. Орките наближават, трябва възможно най-бързо да се махнем от тук.-каза Касандра

-Да наистина, но не можем... Трябва да намерим и останалите, не може да тръгнем без тях-каза Касандра и сведе поглед-Истина ли е, че орките са събрали огромна армия?-попита тя..

Гост

Соня се разхождаше в гората, играейки си с един от ножовете си. В тези дни никой не беше защитен и тя се бе подготвила. Наоколо беше много тихо, дори птичките не се чуваха. Пътеката я отведе до малкото езеро, където бяха двете останали момичета. Тя прикри бързо ножа в ботуша си, а докато се изправяше от яката на дрехата и се подаде малко листо на роза, окчено на верижка. Тя припряно го прибра и закрачи бързо към двете момичета.
- Здравейте! - поздрави тя доста тихо и предпазливо, не биваше да издава присъствието им.

Naith: Всичко е оправено!

Гост

Лусия тичаше,като жребец,за да се предпази от огромната армият от орки.Тичаше,тичаше и се спъна на един камък.Медальонът й падна,той беше с сребърна веришка и едно листо от роза.Лусия си взема медальонът и зад нея идваха няколо стъпки.Издави си мечът и го насочи,но видя принцеса Касандра и останалите момичета:
-Извенете,принцесо.Помислиш,че да орките.-каза Лусия.

-Спокойно Лусия.Събрахме ли се всички..-попита Касандра.
-Ами Йо го няма-каза едно от момичета.
-Трябва и той да дойде..такова е пророчеството..

В това време се задае един тигър който тичаше към тях.Всички се паникьосъха и извадиха оръжията си като ги насочиха към него.Животното се преобрази и се показа Йо:
-Хей по-полека с тези играчки.Може да нараните някого.Момичета трябва да спрем орките някък.

Анна го погледна изпитателно.
-Къде се губиш толкова време?-попита тя
-Проучвах-отвърна Йо
-Или се излежава-поправи го Анна
-Хей,мястото за спорове не етук.Трябва се махаме.Това което чувам не ми харесва-обади се Лусия.

Гост

Ножът на Соня отново се беше озовал в ръката и.
- Да вървим тогава. - каза момичето и всички заедно тръгнаха в една посока, надявайки се, че ще успеят да се справят със заплахата от орките. Вървяха рамо до рамо, готови за всяка изненада и всяко нападение.

Касандра извади камите си и се замисли.След малко се обърна към тях:
-Но как само ние ще ги победим..да наистина сме силни,но мисля че ни трябват малко тренировни преди да се изправим срещу тях..но трябва някакси да ги забавим..-каза тя като го каза по тихо..

Мария най-сетне стигна до двореца. Забеляза малката групичка и се насочи към тях. И тя беше посрещната с гора от оръжия пред себе си, които бързо се свалиха, след като я разпознаха.
- Съжалявам за закъснението, но имах малки проблеми... Орките спряха на около миля от тук. Предполагам, че искат да щурмуват замъка... Но голямата заплаха идва от север - там са се събрали още орди и се насочват насам. Скоро ще бъдем заобиколени от всякъде... Какво ще правим? Ще отбраняваме ли замъка или ще се измъкнем докато е време?

Когато чу това Касандра седна на земята:
-По лошо е било отколото преди 100 години,пророчеството се сбъдва-каза тя и всички я погледнаха в недоумение,но тя продължи да говор и и се усети-но вие знаете за пророчеството нали?

Гост

Лусия си издави отново оръжието и се обърна към гръб:
-Да.Знаех ме за пророчеството.-каза тя и направи злопаметен поглед.
-Аз оставам да защивам замъкът.Някой да е с мен?

-Лусия..-каза Касандра-не е толкова лесно трябва да сме подготвени..и аз искам да защитим двореца..но първо трябва да предупредим всички за орките-каза Касандра и се изправи-трябва хората да напуснат тези земи..

Гост

Лусия се обърна към Касандра:
-Ако кажем на хората къде ще отидат,като почти всичките села отушени.

Касандра сведе глава,но изведнъж нещо се зароди в главата и:
Ами планината..защо не отидат хората там,но мисля че повечето мъже ще се бият с неа така че само жените и децата ще останат.Може да отидат в планината,в пещерите или може да се построят палатки временни къщи..-каза тя

П.П.Сори че съм писала с тоя акаунт нещо обърках

Гост

-Това е много добра идея-каза Лусия.
-Хайде някой да дойде с мен да кажем на всички за идващата беда.

-Така най-добре ще е да се разделим.Аз,Лусия и Мария отива да предупредим хората,Йо вие с Соня и Анна отивате в планината за да оогледате района.Съгласни ли сте-всичи кимнаха и се разделиха-1акаме се тук,и побързайте-каза Касандра.Едната група тръгна към планината,а останалите омичета тръгнаха към селото.

Но по едно време Йо се сети нещо и каза:
-Хей момичета спрете.Може да повикаме елфите и ентите на наша страна!
Всички кимаха в съгласие:
-Добре тогава значи правим следното:
Аз тръгвам да кажа на Ентите.Мария отива до столицата на елфите , за да ги помоли за помощ.Анна и Касндра отивад до замъка , за да предупредят , а Лусия и Соня отиват до планината.
Всички се съгласиха с плана и тръгнаха.Момчето отново зае формата си на тигър и се затича към гората...

Гост

Соня погледна към Лусия.
- Коне?
Момичето и кимна утвърдително и двете се затичаха към най-близката конюшна.

Гост

Двете момичета отидоха до конюшията.Там видяха едим много мистериозен мъж с една черна мръсна мантия.
-Този мъж не ми излежда много добричък-каза Лусия.

Касандра и Анна се затичаха към двореца:
-Къде да отиден най напред-попита Анна.
-Да речем тронната зала,там винаги има хора хайде..

Гост

Соня огледа мъжа от горе до долу.
- Права си. - прошепна тя, докато едно острие проблясната в ръката и, готово да полети към непознатия. Вече беше заела защитна поза. - Кой си ти?