Малка почивка от шумното училище

- Не знам... - замислено отвърна Гуен, докато оглеждаше трупа. - Няма никакви белези да е бил убит...а това означава че най-вероятно е умрял от глад и жажда - съобщи тя и преглътна...
- Но трябва да има някакъв изход! Не може просто да ни затворят тук! И какво очакват - да полудеем ли? - ядоса се Хърмаяни
- Наистина е абсолютно глупаво! Не бива да се отказваме! Ще продължим да търсим изход...какво друго ни остава - промълви Гуен и взе внимателно вестника от приятелката си
- Хърми, я виж тук - извика тя на Хърмаяни, която за пореден път оглеждаше пещерата - Не съм много сигурна, но тук май пише кой е този човек, при това е точно на главната страница
- О да! Наистина е нещо, но трябва да се вгледаш наистина добре - каза Хърмаяни, която се бе надвесила заедно с Гуен над почти разпадащият се вестник
- Ето го! - каза щастлива Хърмаяни и посочи едно име, чиито мастило едвам се личеше, почти изтрито от влагата
- Да... Драор Келбант - прочете Гуендалин - Така се е казвал...

- Супер, поне вече знаем кой е. Ех, искам си магията обратно, щях да възстановя вестника за секунди и щяхме да го разгледаме изцяло. - любопитството на Хърмаяни постепенно бе започнало да взема надмощие над уплахата и. - Келбант? Келбант? Звучи ми познато, но не мога да се сетя от къде.

- Да и на мен ми прозвуча изключително познато... - замисли се Гуен
- О да! Сетих се, онзи мъж е...писали са за него преди много години, че се е изгубил във Вековната гора на замъка Алдинор, но никой не е успял да го намери. Сещаш ли се Гуен? Преди седмица четохме статия за него! - зарадвано подвикна Хърмаяни
- Да, да сетих се. Уау...ако това е той разбираш ли какво също трабва да има тук? - попита тя и погледан Хърмаяни
- Артефактът! - въодошевено извика Хърмаяни и двете започнаха да търсят из пещерата..отново...само че този път за този тайнстен артефакт

- Честно казано, когато пропаднахме, не мислех, че от това ще излезе нещо добро, но ето че сме тук и търсим артефакт, изгубен преди толкова време. Защо не ми се случват по-често такива неща?
Двете с Гуен се разсмяха, докато все още претърсваха пещерата. Хърмаяни на няколко пъти се спъваше в камъни, които не виждаше в тъмното и се чудеше как въобще щяха да намерят този артефакт.

- Хърмаяни...знаеш ли къде само не сме търсили - изпъшка Гуен
- Къде? - попита озадачена Грейнджър - Навсякъде гледахме!
- В пещерата - да, но не и в трупа - каза гуен и погледан към мъртвия мъж, след което напарви физиономия на отвращение и двете с Хърмаяни се приближиха
Гуен претърсваше самия труп, а Хърмаяни около него. Миризмата на мърша бе отвратителна, но мисълта, че ще намерят нещо толкова важно им даваше сила и надежда, че ще се измъкнат.
- Намерих го - ивика Гуен - Беше туочно тук! В глупавото му сако! И ние като не търсехме там...- смееше се тя
- Уау...красиво е...е ако се изчисти ще е още по-хубав - удиви се Хърмаяни
Артефактът представляваше кълбо, средно на големина. Нито светеше, нито нищо. Просот беше мръсно
- Хърми не трябва ли да свети? - озадачи се Гуен - Чела съм че Кълбото на Истината свети с ярка зелана светлина, а това ... сякаш е изтощено...

- Със сигурност трябва да свети. - Хърмаяни се протегна и взе кълбото от Гуен, мъчейки се да го почисти поне малко с ръцете си. - Тук има нещо. - тя напипа нещо с формата на бутонче и го натисна. Изведнъж тъмното и мръсно до този момент кълбо започна да свети с особена зелена светлина, окъпвайки цялата пещера в сиянието си. Хърмаяни само го гледаше с отворена уста и не можеше да се начуди колко е красиво.

- Боже...това е невероятно - промълви Гуен втренчена в изумителното зелено сияние. Сякаш пред нея преминавше хронология на Древен народ...забравен...оставил цялата си история в това кълбо...спомените си, мислите си, чувствата си..Всичко!
- Гуен виж - извика й Хърмаяни - Пръчките ни!
Двете магически пръчки се измъкнаха от дрехите на собственичките ими и паднаха на земята със светещи върхова
Хърмаяни взе своята с надеждата, че отново работи
- Лумос! - произнесе тя и пръчката светна - Ура! Отново са в ред! - каза тя и се усмехна щастлива, че ще се имъкнат от този затвор

- Да се махаме от тук най-после. - Хърмаяни вече не я свърташе на едно място. Но първо взе вестника и му направи сложно заклинание, за да го предпази от разпадане и да го възстанови от пораженията. - Вземаме артефакта с нас, нали?
- Да, определено. - отвърна Гуен.
- Иначе цялото това приключение щеше да е за нищо. - засмя се Хърмаяни. Голям товар бе паднал от плещите и, след като получиха обратно магиите си.

Гуен държеше вестника и артефакта, а Хърмаяни, тъй като изгаряше от желание да напарви някой-друга магия, разруши каменната стена.
- Мда! така е много по-добре - въздъхна Гуен, след като свеж въздух полъхна
- Но сега трябва да минам пак през глупавите препядствия - намуси се Хърмаяни
- О не, няма нужда - усмехна се Гуен и напарви телепортираща магия
от 4 ниво на "Леда" и двете с хърмаяни се озоваха на повърхността, точно до дупката.

- Знаеш ли, трябва да изпратим някой да вземе останките и да бъдат погребани, не може да ги оставим там долу. - Хърмаяни внимателно надничаше в тъмната дупка пред краката им.
- Така е, трябва да го направим.
- Ок, да се върщаме в замъка, имам нужда от душ. - Хърмаяни се разсмя, гледайки изцапаните си дрехи. Гуен също се включи в смеха, а след това двете търгнаха към замъка.