Мойто творчество

Ето едно ново мое произведение



П.П. Очаквам коментарчета

Хубавичко е

П.П. Хах аз съм страшно зле с римите затова мн ти се възхищавам, че си успяла да съчиниш нещичко

Мерси гуен,ти си първата дето кометираш

Едно ново разказче,няма заглавие нарочно
В един прекрасен зимен ден,високо синеоко момче си търсеше подслон.То идваше от далечни земи,беше тръгнал да търси баща си.Изведнъж съгледа в далечината малко селце.То бе сгушено между две планини.Снегът беше покрил малкото къщички,които се виждаха.Момчето се зарадва,че най-сетне може да намери подслон,затова кривна по една пътечка и се запъти към селцето.След дългия преход,момчето,навлезе в селцето.Той забеля една малка къщичка,която напръв поглед изглеждаше необитаема,но малката едвам мъждукаща светлина издаваше обитателите и.Момчето се запъти натам.Стигна бързо и почука веднъж.Чуха се тихи стъпки и вратата се отвори.На нея стоеше висок мъж с бяла брада.На пръв поглед мъжът беше страшен,но момчето въобще не се изплаши.Тъмните черни,като на гарван очи,се срещнаха със спокойните сини очи на пътника.Изведнъж гърления глас на мъжа заговори:
-Добър вечер,млади момко!Влез,да се постоплиш.
Момчето не чакаше втора покана и влезна.Домакинът затвори вратата и поведе гостенина си към една стаичка в самия край на коридора.Когато влезе в стаята веднага му направи впечатление колко уютна беше тя.Момчето седна на един от фотьойлите.Домакинът също седна и заговори:
-Млади момко,от къде си,какво търсиш по тия земи.
Момчето помисли малко и отвърна:
-Аз идвам от много далече,тръгнал съм да търся баща си Майкъл Бакълията.Аз съм неговия син Том Бакълията.Случайно да си чувал за него?
Но преди мъжът да отговори в стаята влезе,едно момиче.Всъщност това беше дъщерята на стария ковач.Тя беше много красива.Очите и бяха зелени,имаше дълга кестенява коса и беше облечена в красива бяла рокля.Казваше се Елизабет.Момичето размени няколко думи с баща си и излезна.След това мъжът каза:
-Извинявай,това беше дъщеря ми.Колкото до Майкъл Бакълията,не съм го чувал.
Момчето кимна и стана да си тръгва,но ковача го спря с думите:
-На къде тръгна ,млади момко,остани да пренощуваш у нас,скоро ще се стъмни и ще замръзнеш навън.
Том благодари и седна пак на фотьойла.Настъпи мълчение.То бе нарушено от повторно отваряне на вратата,през която влезна Елизабет.Тя носеше вечерята.Момичето сипа бобена чорбица,раздаде хляба и сложи виното.Започнаха да се хранят.През цялото време,Том,поглеждаше с крайчица на окото си Елиза.Той я беше обикнал от първия път.

Благодаря много Бела,писах го когато бях извънкожата си.Ако имаш насоки ,ще се радвам да ги чуя

За да съм по-ясна направо ще коментирам нещата по разказа ти.

"В един прекрасен зимен ден,високо синеоко момче си търсеше подслон.То идваше от далечни земи,беше тръгнал да търси баща си.Изведнъж съгледа в далечината малко селце.То бе сгушено между две планини.Снегът беше покрил малкото къщички,които се виждаха.Момчето се зарадва,че най-сетне може да намери подслон,затова кривна по една пътечка и се запъти към селцето.След дългия преход,момчето,навлезе в селцето.Той забеля една малка къщичка,която напръв поглед изглеждаше необитаема,но малката едвам мъждукаща светлина издаваше обитателите и.Момчето се запъти натам.Стигна бързо и почука веднъж(къде почука?).Чуха се тихи стъпки и вратата се отвори.На нея стоеше висок мъж с бяла брада.На пръв поглед мъжът беше страшен,но момчето въобще не се изплаши.Тъмните черни,като на гарван очи,се срещнаха със спокойните сини очи на пътника.Изведнъж гърления глас на мъжа заговори(гласът заговорил?!):
-Добър вечер,млади момко!Влез,да се постоплиш.
Момчето не чакаше втора покана и влезна.Домакинът затвори вратата и поведе гостенина си към една стаичка в самия край на коридора.Когато влезе в стаята веднага му направи впечатление колко уютна беше тя.Момчето седна на един от фотьойлите.Домакинът също седна и заговори:
-Млади момко,от къде си,какво търсиш по тия земи.
Момчето помисли малко и отвърна:
-Аз идвам от много далече,тръгнал съм да търся баща си Майкъл Бакълията.Аз съм неговия син Том Бакълията.Случайно да си чувал за него?
Но преди мъжът да отговори в стаята влезе,едно момиче.Всъщност това беше дъщерята на стария ковач.Тя беше много красива.Очите и бяха зелени,имаше дълга кестенява коса и беше облечена в красива бяла рокля.Казваше се Елизабет.Момичето размени няколко думи с баща си и излезна.След това мъжът каза:
-Извинявай,това беше дъщеря ми.Колкото до Майкъл Бакълията,не съм го чувал.
Момчето кимна и стана да си тръгва,но ковача(когаразбрахме че е ковач?) го спря с думите:
-На къде тръгна ,млади момко,остани да пренощуваш у нас,скоро ще се стъмни и ще замръзнеш навън.?
Том благодари и седна пак на фотьойла.Настъпи мълчение.То бе нарушено от повторно отваряне на вратата,през която влезна Елизабет.Тя носеше вечерята.Момичето сипа бобена чорбица,раздаде хляба и сложи виното.Започнаха да се хранят.През цялото време,Том,поглеждаше с крайчица на окото си Елиза.Той я беше обикнал от първия път(от кой първи път?или от 1-ви поглед?).

Почертала съм повторенията на думите и неправилните изрази.Може да поработиш още над диалозите и да включиш повече детайли - изражение на лицето,емоции,тон на гласа...МОже да описваш по подробно обстановката и да казваш повече неща за обстановката...Като цяло имаш хубави идеи и ще е добре да се научиш как да ги описваш.Аз също пиша,когато съм обзета от емоции,за да освободя напражението.Не казвам,че съм експерт в писането,но всичко идва с опита.Дано съм ти помогнала!