Фен Фикшън

Заглавие: Фен Фикшън Вто Сеп 18, 2007 7:44 pm

Още не съм измислила име на Фика си.Ще пусна първата глава,ако ви хареса ще добавя и останалите!Enjoy!

Глава 1

Неочаквано завръщане

Госпожа Уизли стоеше сама в тъмната кухня на Щабквартирата и приготвяше закуска.В тигана се пържеха дузина яйца,а в тенжерата над огъня се вареше овесена каша.Извседнъж глух тътен идващ от коридора сепна домакинята и тя изпусна каничката кафе която бе понесла към масата.Без да обръща внимание на мокрото петно на пода тя излезе в коридора да провери какво става.Дочу женски глас иззад завесите в дъното и в първия момент си помисли,че отново портретът на госпожа Блек се е развикал,но после осъзна,че това не са обичайните обидни крясъци,а по-скоро тихо стенание.Съвсем притеснена тя вдигна магическата си пръчка и дръпа завесите.Гледката която се разкри пре очите й я изуми.Огромият грозен потртет на госпожа Блек го нямаше,а на негово място лежеше младо момиче в несвяст.Моли Уизли съвсем се стъписа,когато в същият момент на вратата се почука.Тя се подвоуми какво да прави,но накрая прецени,че ще е по добре да отвори и да се посъветва с новодошлият член на ордена какво да прави.На вратата беше Лупин,който й се усмихна ведро и влезе в коридора преди тя да му обясни какво се е случило.За нейна изненада обаче Ремус приклекна да момичето и със загрижен тон попита:
- Виктория ... Вики ... ти ли си?НО как ... какво ... Нима е възможно?Какво се е случило?Как ти ...,не... възможно ли е наистина?!
Момичето се посъвзе и надигна глава.Изглеждаше на не повече от 20 години,с бледо изпито лице,тъмна дълга коса и тъжни големи очи с цвета на разбошувало се море.Тя вдигна глава и със сподавен глас каза:
- Той е мъртъв нали?За това съм свободна ... те .. и двамамта са мъртви ... - по лицето й се стекоха две сълзи и тя отново сведе глава.Лупин се наведе до нея,прегърна я през раменете и й помогна да се изправи.После се обърна към стаписаната госпожа Уизли и тихо рече:
- Моли,помогни ми да я заведем в кухнята.
Жената се отърси от унеса сии подхвана момичето от едната страна,докато Ремус яя придържаше от другата.Заведоха я в кухнята и я сложиха да седне не един стар прашен стол в края на масата.
- Мисля че чаша чай ще ни дойде добре - рече госпожа Уизли и се зае да почиства разлятото кафе и да приготвя чая,като хвърляше по някой притеснен поглед към непознатата.
Лупин не откъсваше очи от момичето и държеше ръката й така,шякаш ако я пуснеше,тя щеше да изчезне.След няколко минути Моли сложи пред тях по чаша ароматен билков чай и се настани на един стол срещу тях.Момичето прие топлата напитка с лека усмивка и заговори с тих глас:
- Знам,че завръщането ми изглежда нереално,но ще ви помоля да извикате всички от ордена за да разкажа историята си и да дам обяснение на въпросите,които сигурна съм имате.
- А как да съм сигурен,че наистина си ти? - попита тревожно Лупин.
- Попитай ме нещо - отвърна спокойно момичето - нещо,което само аз бих могла да зная...
Мъжът се замисли минута две,а после каза :
- Когато се омъжваше ... преди церемонията ... аз говорих с теб ... Помниш ли какво ти казах?
По лицето на младата жена пробяга тъжна усмивка:
- Никога не съм забравяла тези думи,Лун,Никога!Каза ми "Щастлив беше деня във който се срещнахте - той те научи да летиш,а ти него да ходи по земята.Създайте ваш собствен свят и бъдете щастливи в него"...беше цитат от любимата ми книга "магията любов" ... Ти ми я подари за 20-тият ми рожден ден....
И тогава пред слисаният поглед на госпожа Уизли,те се прегърнаха и тя заплака на рамато му.Ремус просто я остави да излее мъката си и нежно я потупваше по гърба.След няколко минути на слабост,младата жена вдигна поглед и тихо каза:
- Повикайте всички ... още има време.Аз ... аз мога да го ... Съберете всички от Ордена.Трябва да действаме бързо...
Госпожа Уизли се стъписа,но твърдият поглед на Лупин я убеди да се довери на непознатата.
- Моли,моля те,отиди горе и доведи Хари... той трябва да знае... - започна Лупин,докато измагьосваше нещо на една монета,която бе извадил от джоба си.Видя обаче,че госпожа Уизли се колебае и продължи с твърд тон - Моли,важно е!Знаеш,че винаги съм мислел доброто на Хари...Довери ми се!
Думите явно подействаха,защото жената излезе от стаята и се запъти към 2-рият етаж.С огромно нежелание събуди Хари и го изчака да се облече за да сляза заедно в кухнята.Когато след 10-тина минути влязоха завариха прелюбопитна гледка - около масата се бяха събрали почти всички членове на Ордена на Феникса - Артър,Бил,Чарли и близнаците Уизли,Тонкс,Лудоокия Муди,семейство Дигъри,Бенджи Фенук,Гилбърт Уимпъл,Доркас Медоус,Долиш,Емелин Ванс,Елфиъс Дож,Караок Дирбън,Кроукър, Кингзли Шакълболт,Миневра Макгонъгол,Мандънгус Флетчър,Хагрид и ... Дъмбълдор.Всички изглеждаха притеснени и объркани,освен директора,който си татаникае нещо съвсем тихичко,но щом видя Хари рече весело:
- Добро утро,Хари.Съжалявам за ранното ти събуждане,но съм сигурен че ще си заслужава ... Е, Виктория,мисля че повечето сме тук и с удоволствие ще изслушаме историята ти - след което замахна с пръчката си и околко масата се сместиха още 2 стола за Хари и за госпожа Уизли - Вече може да започваш - обърна се той към младата жена.
Тя се изправи от мястото си и започна да говори със спокоен глас:
- Добро утро на всички.Някои може би ме помнят,но за тези които не са ме познали,нека първо се представя.Името ми е Аврора Виктория Смит Гонт Блек ... Майка ми е Калиопа Смит ... последната потомка на самата Хелга Хафълпаф.Баща ми е последният потомък на рода Гонт ... които може би знаете са потомци на Салазар Слидерин ... - няколко от присъстващите ахнаха,но тя не обърна внимание на реакцийте им и продължи - и ... да ... Името на съпруга ми е Блек ... Сириус Блек.Когато съм се родила родителите ми вече са били разделени и дълги години баща ми не знаеше за съществуването ми.Когато навърших 11 години и постъпих в Хогуортс на разпределителната шапка й беше много трудно да прецени къде да ме сложи,но накрая попаднах в Слидерин.Там се сприателих със Сивиръс Снейп и бях приета в така нареченият "Клуб на Любимеца" на професор Слъгхорн.За много от вас не е тайна враждата между Сивиръс и Джеймс и Сириус ... Малцина знаят обаче,че и аз участвах в тази вражда.Славни години бяха ... - по лицето й плъзна една сълза,но тя сякаш не й обърна внимание и продължи - В 7-ми курс враждата ми със Сириус ... Е,знаете ... има една крачка между любовта и омразата и точно тагава ние я направихме.Няколко месеца след като завършихме се оженихме тайно.Известно време след това,Хари,твоите родители последваха примера ни. - усмихна се тя на момчето,което я гледаше невярващо - Но по това време баща ми беше разбрал за съществуването ми и поиска да се присъединя към него ... След като отказах,той реши да разруши щастието ми и по този начин да ме принуди да последвам каузата му ... Заради закрилата на Ордена му бе трудно да се добере до Сириус,за това омагьоса мен.Не ме уби ... направи нещо много по-ужасно ... Раздели ме от всички които обичам... Затвори ме в къщата та Сириус ...в портрета на майка му...толкова близо до него и все пак на място където никога не би ме потърсил.Бях затворена в този ужасен портрет 16 години.Виждах,чувах,чуствах,но бях невидима за останалите.Само Сириус можеше да ме види,но той никога не погледна портрета,дори и след като миналата година се завърна тук...той никога не разбра колко близо до него бях.След като той е ... - в гърлото й заседна буца и тя не успя да изрече "мъртъв" - ... предполагам това е развалиломощното заклинание и ето,че тази сутрин се озовах в коридора ... - Виктория направи кратка пауза за да даде време на присъстващите да осъзнаят думите й.Огледа с лека усмивка всички и сякаш се забавляваше на изумените им лица.Първа прогвори професор Макгонъгол:
- Ако ... ако наистина си ти ... помниш ли защо те наказах в 5-ти курс? - ппита с недоверие тя.
Виктория изглежда никак не се смути от въпроса понеже веднага отговори:
- Разбира се,че помня,професоре - лека усмивка се плъзна по лицето й - Малко преди часа ви,в коридора пред кабинета ви аз,Снейп,Сириус и Джеймс си бяхме спретнали малко дуелче...в резултат на което лявата ръка на Джеймс беше счупена,Снейп висеше от тавана,а аз и Сириус се бяхме впуснали в ръкопашен бой.Никога не бих забравила изражението ви огава ... уплаши ме повече от заплахите на Блек.А после ни наказахте по двойки ... Снейп и Джеймс чистеха 3-та оранжерия в продължение на месец,а аз и Сириус трябваше да излъскаме купите в трофейната зала без багия и под зоркия поглед на Кървавия Барон ...
Професор Макгонъгол се приближи до нея,стисна ръката й и сприглушен глас каза:
- Аз съжалявам за загубата ти ... Сириус той е ....
Момичето кимна и заговори на всички:
- Е,благодаря ви за ... - но не успя да довършиизречението си,защото се чу едно глухо "пук" и на масата изведнъж се появи едно малко грозновато същество - Крийчър - смая се Виктория - Какво правиш тук?
- Господарката се е завърнала... оооо,моята скъпа господарка отново е тук и Крийчър е тук за да й служи вярно...
- Съжалявам Крийчър,но не мисля че още съм ти господарка...До колкото знам ...
Но и не довърши,понеже Дъмбълдор се изправи и каза:
- Това е прелюбопитен въпрос,но мисля че не е нужно да задържаме останалите докато го решим.Според мен за днес е достатъчн,че се запознаха с теб и Орденът се сдоби с нов член.Смятам,че вече всеки може да си тръгва ... освен може би Ремус и Нимфадора ...
- Бил - започна тихо Виктория - може ли да те помоля за услуга ... Знам че работиш в банката - тя извади от мантията си малко сребърно ключе - би ли ми донесъл съдържанието на трезор 717.
Бил пое ключето,кимна,сбогува се и изчвзна в камината сред зелените пламъци.Един по един всички си тръгнаха и накрая в кухнята останах само Лупин,Тонкс,Виктория,Дъмбълдор,Крийчър и госпожа Уизли.
- Моли,би ли ни оставила на саме ако обичаш - помоли директора.
- О,да ... разбира се,аз ... отивам да ... - каза тя и излезе.
- А сега искам да проверим нещо,което ми се вижда от голяма важност - започна Дъмбълдор - Хари,би ли накарал Крийчър да направи нещо за теб.
Хари се стъписа,съвсем беше се слисал и му трябваха няколко мига докато осъзнае какво се иска от него. После се намръщи и рече без особено желание:
- Крийчър,донеси ми чаша вода...

Заглавие: Re: Фен Фикшън Вто Сеп 18, 2007 7:45 pm

Глава 2

Двамата господари

Крийчър се свъси,папрегна се и сякаш се мъчеше да се откъсне от някакви невидими сили,които го теглеха напред,а той неистово се дърпаше назад.Накрая се предаде и с тъжно изражение отиде към мивката като мърмореше под нос,нещо което изумително много приличаше на "гаден господар".С огромно нежелание духчето подаде на Хари чашата с вода и го изгледа със смразяващ поглед.
Дъмбълдор наблюдаваше сцената с непроницаемо изражение,а после се обърна към младата жена:
- Аврора,би ли поискала и ти нещо от Крийчър?
Тя само леко се усмихна и кимна така,сякаш е разбрала какво цели директорът.Обърна се към духчето и каза:
- Крийчър,би ли ми донесъл чашата,която даде на Хари преди малко?
Духчето се надигна,грабна чашата,подеда й я и като се поклони до земята каза с любезен глас:
- Господарката ще желае ли нещо друго?Крийчър винаги е на нейно разположение за да й служи вярно - после направи още няколко поклона и се отдръпна продължавайки да я гледа в очакване на други нареждания.
- Много любопитно - наруши възцарилата се тишина Лупин,ая Хари се сепна понеже беше забраих,че има и други в стаята - Много,много любопитно - проължи Ремус.
- Кое му е толкова любопитното? - кресна изведнъж Хари,оставяйки се ядът,тъгата и безсилието да го погълнат - Тук е жената на Сириус,дъщеря на Волдемор ...- при споменаването на името Тонкс потрепери и изпусна чашата с чай,която държеше,но момчето не й обърна внимание и продължаваше да вика - ... появила се внезапно в коридора на къщата на Блек,в щаба на Ордена ... А вие ми говорите за домашния дух виновен за смъртта на Сириус ....
- Той не е мъртъв - спокойно го прекъсна Виктория.
На Хари му трябваха няколко минути да се съвземе от яда си и да осъзнае думите й.Тя изглежда видя това и замълча за известно време,след което продължи:
- Хари, Сириус не е мъртъв ... поне още не е - допълни с доста по-мрачен тон - Не разбираш ли,Хари?!...Виж,Криъчър е домашен дух на семесйтво Блек ... Като съпруга на Сириус,аз станах част от семейството му и Крийчър беше длъжен да ми се подчинява... Но след смъртта си,той остави всичко на теб и ти стана новият господар на духчето ... А щом Крийчър още изпълнява моите заповеди,заначи Сириус не е мъртъв ....
- Не е така! - изкрещя Хари - Доби беше домашно духче на Малфой,но идваше при мен да ме предпази ...
- Но Хари - прекъсна го Лупин - Никой домашен дух не може да се противопостави на пряка заповед на господаря си ... Ти поиска чаша вода,а Крийчър я даде на Виктория без да се замисля...без да се самонаказва ... Съвсем свободно ... Това означава че тя още му е господарка и че Сириус е още жив ... Ти ...ти беше там тогава,помниш арката...Ние не сме сигурни какво става ако минеш през нея ...
- Крийчър - обади се неочаквано Виктория - моля те почисти това - и посочи мкрото петно,което Тонкс беше направила преди малко разливайки чая си - иприготви закуска.Предполага Рон и Хърмаяни ще се радват да хапнат нещо като станат.
За изненада на Хари духчето се зае да почиства без да си мърмори под нос както обикновенно и дори се усмихваше и подпитваше дали може да помогне с още нещо.
- Нимфадора - започна отново Виктория,но при вида на погнусената й физиономия се сепна и се поправи - Извинявай ... Тонкс,ще те помоля да останеш тук с Хари ... Ние с Дъмбълдор и Ремус имаме малко работа... Предполагам до няколко часа ще се върнем и ще обясня какво смятам да правя - в погледа й се появи такава решителност,че Тонкс си помисли ,че кавото и да си е наумила ще го направи на всяка цена - Щом той е жив,значи има недежда!И кълна се ,ще направя и невъзможното да го върна! - после се обърна към Хари - Знам,че много и се струпа наведнъж и ти е тудно да го осмислиш,но ти обещавам че ще отговоря на всичките ти въпроси щом се върна.
- А къде всъщност ще ходим? - попита нервно Лупин.
Но вместо Виктория отговори Дъмбълдор:
- В министерството на магията ... да се надяваме,че Руфъс Скримджър ще ни отдели няколко минути си време - подсмихна се загадъчно той - Е до скоро Хари...Тонкс - след което се чуха 3 тихи звука "пук" и директора,Виктория и Ремус изчезнаха...

Заглавие: Re: Фен Фикшън Чет Яну 31, 2008 5:48 am

Глава 3

В търсене на истината

Аврора,Ремус и Дъмбълдор се магипортираха в Атриума в Министерството на магията.Минаха през гише Охрана,където магигардът Ерик Мънч прегледа пръчките им и записа имената им.След това отидоха до ансансьорите и слязоха на етажа на Отдел Мистерии без да обръщат внимание на омагьосаните доклади които се носеха над тях.Разминаха се с няколко магьосници,които ги изгледаха въпросително и продължиха към вратата в дъното на коридора.Въпреки че никога преди не беше идвала тук Виктория занаеше точно къде отива и вървеше уверено напред.Мина през още една врата без да обръща внимание на двамата мъже които я следваха.
- Тук е - каза тя по-скоро на себе си,докато оглеждаше наоколо.Намираха се в мрачна слабоосветена зала и сякаш стояха на най- горния ред каменни пейки,които я обграждаха и стръмно се спускаха надолу в амфитеатрален ред.В средата на 5-6 метра под тях имаше нещо като каменен подиум в центъра на който се намираше древната арка.Виктория заслиза надолу с шеметна скорост и спря едва когато стигна подиума.Гледаше раздърпаната черна завеса на арката и се ослушваше без да продумва.Стоя така неподвижно толкова дълго време,че Лупин чак се стресна когато тя изведнъж доближи завесата,протегна протегна ръка към нея и прошепна:
- Тук съм ... ще те върна при мен мили мой! - после рязко се обърна към спътниците си и каза - Да вървим!
Те я последваха мълчаливо и тръгнаха обратно към ансансьорите.Когатои се качиха обратно в Атриума, Дъмбълдор проговори:
- Сигурна ли си в това което правиш? - в тона му се долавяше бащинска загриженост. - Готова ли си за последствията?
- Не мога да обясня какво знам,нито пък как съм го научила ... Аз просто трябва да го направя ... Знам,че има риск - тя се обърна към Ремус - Мога да го върна Лун,Мога!Но имам нужда от помощта ти...С мен ли си ?
- Виктория,знаеш че бих направил всичко! - рече уверено той.
- Всичко ли,Ремус?Ще те помоля нещо ... Знам,че е много опасно и сигурно ще ти се стори абсурдно,но просто ми се довери и го направи ... Трабва да намериш Снейп и Опаш и да ги доведеш в Щаба...Знам ... - предвиди тя мигновенният му опит да възрази - Просто ми се довери.
Липин я изгледа реазтревожено,а после погледна Дъмбълдор с надеждата,че той ще се възпротиви на абсурдният й план,но директорът само му кимна.На Лупин не му оставаше друго и той сви примирено рамене,измърмори под нос "щом казваш" и се магипортира.Дъмбълдор попита:
- Ще говориш ли с министъра?
- Да - усмихна се леко тя - Ще му каза какво смятам да правя.
- Едва ли ще остане очарован - с все така благ глас допълни Дъмбълдор.
- Едва ли ще му искам мнението - подсмихна се тя - Благодаря ти за всичко,но от тук нататък поемам сама ... не искам да се замесваш ако нещо се обърка. - рече загрижено тя. - Имам само още една молба ... погрижи се Бил да вземе съдържанието на трезор 717 и да го остави в Щаба до довечера.
Директорът кимна и без да каже дума изчезна с поредното глухо "пук".

В това време Рон,Хърмаяни и Джини закусваха в кухнята на Площад Гримолд номер 12 заеднос госпожа Уизли и Тонкс.Госпожа Уизли им разказа как намерила Аврора в коридора,а Хари им обясни ( с помощта на Тонкс) коя е Виктория и им разказа историята й без да спомене за разговора който проведоха без останалите.След като закусиха набързо Хари,Рон и Хърмаяни се качиха горе,а Джини остана в кухнята да помогне на Тонкс и майка си да почистят и да приготвят обяда.Когато тримата се качиха в стаята на Хари,започнаха оживено да обсъждат новините.Той им предаде разговора за Крийчър и това че Сириус може да е жив.
- Но нали Доби идваше при теб докато служеше на Малфой ... - започна неуверено Рон - Искам да кажа,че може просто да си е решил и да ...
- И аз това казах - прекъсна го Хари - Но те смятат,че това е различно ... Може и да са прави ... Ами ако той не е мъртъв ... Ако е жив и се върне ...
- Хари - започна притеснено Хърмаяни - Ти ... сигурен ли си че тя е добра ... Все пак е дъщеря на ...
Тя млъкна,понеже в стаята влезе някой.
- Спокойно,аз съм - чу се звънливият глас на Джини - Долу е някаква лудница.Пристигна Снейп и водеше някой с него,но не видях кой...Тонкс и Лупин са долу ... А и Дъмбълдор пристигна с онзи гаден домашен дух - Джини присви заплашително очи,сякаш се кани да го прокълне - Пратиха ме да те извикам Хари,но не ми казаха защо - сви рамена тя - Хайде ела,чакат те в хола.
Хари се спогледа с Рон и Хърмаяни и тръгна преди да имат възможност да възразят.Ако имаше и най-малката вероятност Сириус да е жив,той би направил всичко за да го върне.Хари влезе в хола и изгледа въпросително Виктория ....

Заглавие: Re: Фен Фикшън Съб Фев 02, 2008 8:13 pm

Глава 4

Да преминеш завесата

Тя му се усмихна и го подкани да седне,а после се изправи,закрачи из стаята и заговори:
- Противно на това което мислехме,Сириус не е мъртъв.Не знам как точно да го обясня ... Той се намира на границата между 2-та свята,но смятам че можем да му помогнем да се върне в света на живите...Между нас има силна връзка и смятам,че тя ще ми помогне,но само тя няма да е достатъчна ... За да имаме шанс,трябва да го направим заедно - тя се обърна към Тонкс - Ти си му роднина и имам нужда от кръвната ви връзка за да го призова ... Знам,че е сложно и ще те разбера ако отажеш,но ...
- С теб съм!-отвърна тя решително.Виктория кимна в знак на благодарност и продължи:
- Ремус,знам че вече говорихме,но ако искаш да се ...
- Няма да се откажа! -прекъсна я той - С теб съм до края!
- Добре тогава - доволна от отговора му тя продължи - Крийчър,като твоя господарка ти давам право на избор - ще ми помогнеш ли да спася Сириус или не ... Това не е заповед и ти сам решаваш - допълни тя.
Духчето мълча няколко минути,но после каза решително:
- Крийчър ще направи всичко за господарката!
Тя се усмихна,погали го по ухото и продължи:
- А ти,Сев?-попита тя взирайки се в очите му - Ще можеш ли да му простиш и да го върнеш ... Ще можеш ли да превъзмогнеш своята омраза заради моята любов?Знам,че след всичко нямам право да те моля но ...
- Ще го направя - леденият глас на Снейп сепна Хари,но когато го погледна в очите му се четеше безкрайна нежност - Ще го направя за теб!Твоето щастие е по-важно от моята вражда!-той хвана ръката й и я задържа между своите за няколко минути,а после я пусна и тя отиде до хари и му заговори:
- А ти,Хари?Ще ми помогнеш ли да го върна?Ще намериш ли сили в себе си да простиш на враговете си,да забравиш болката и желанието си за мъст и да изпитваш само смирение,любов и приятелки чуства?Можеш ли?
Хари се замисли .... Можеше ли наистина да прости и да забрави.Да не изпитва ненавист и отвращение към Опаш,Крийчър,Драко,Белатрикс,Снейп,Смъртожадните ... към Волдемор...После се сети за всички прекрасни моменти с кръстникът си и си каза че си струва да загърби чуствата си,дори и само за още един миг с него.Вдигна поглед към Виктория и кимна.
- Добре тогава - тъжно се усмихна тя - Почти всички са съгласни и готови ... Почти ... Само още една неделима част от мозайката ... - тя отиде до силуета загърнат в тъмна мантия в дъното,който стоеше до Дъмбълдор,отметна я и отдолу се показа Опаш,явно вцепенен с магия,който я изгледа със страхопочитание.Хари не издържа и без да се замисля скочи от стола си и насочи магическата си пръчка към него,но още преди да го е проклел,Виктория замахна лениво с нейната и Хари усети как някаква невидима сила го притегли обратно и не му позволи да се изправи отново...
Тя го погледна с укор и той прочете в погледа й че е разочарована че не се е овладял.После Виктория се обърна към Опаш и с още едно движение на пръчката си го освободи от магията.
- Ти ... ти ... ти си жива - рече невярващ на очите си той.
- Както виждаш - рече презрително Виктория - Е,гнидо, готов ли си да покажеш че си нещо повече от гнусен плъх и да изкупиш греховете си,предател такъв? - довърши тя с погнусен тон.
- Аз ... аз не исках,Аврора ... Аз съжалявам ... Ти не знаеш на какво е способен Черният Лорд ... Ако разбере че съм тук ...
- Не съм ти искала обясненията - каза студено тя - Попитах те дали си достатъчно човечен,за да направиш добро и за другите и за себе си,но явно съм те надценила ... Той би го направил за теб!Аз също!Но ти ... Едва ли ...
- Добре - плахо я прекъсна Питър - Добре...аз ... ще го направя ... - каза го с такъв тон,че звучеше така всякаш всяка от думие му причиняваше болка.
- Отиваме в министерството,спасяваме Сириус,даваме те на аврорите и изгниваш в Азкабан - каза с присмехулен тон тя и не беше ясно дали се шегува или наистина смята да го предаде на дименторите.После се обърна към директора и продължи - Щом всички са съгласни,няма да губим време ... Нека отидем в министерството...Сивиръс,би ли се погрижил за Опаш ... Хари ти ...о,..ти си само на 16 нали? - попита леко объркана тя докато останалите един по един изчезваха с характерното "пук".
- Да - отвърна леко притеснен той - Е ... всъщност не още ... навършвам 16 другия вторник. - призна си той.
- Значи си още малък да се магипортираш - рече замислено тя без да усеща че са останали сами в стаята - Е добре ... тогава ще използваме Пудролините - каза тя и с един замах на пръчката си запали огън в камината. - Знаеш ли как става? - попита загрижено тя,но изражението й се поуспокои щом той кимна - Добре тогава,ти мини пътви ... Казваш ясно "Атриума в министерството на магията" ... Аз идвам веднага след теб.
Хари кимна,взе шепа прах от кутията над огнището хвърли я в огъня и изчезна сред пламъците.Усети как се понася в нещо като безкраен сифон,който го засмуква,но след минута всичко свърши и той се озова в просторното и окъпано в светлина фоайе с голяма статуя-фонтан в средата.Тъкмо се беше загледа във водните струйки стичащи се от нея,когато Виктория го потупа по гърба й му посочи една кабинка в ъгъла с табела "Гише Охрана".Двамата се запътиха натам и когато стигнаха там дадоха пръчките си за проверка и записаха имената си.
- А каква е целта на посещението ви?- попита магигардът.
- Въпросът е личен - отвърна спокойно младата жена - Би трябвало министърът да ви е предупредил за посещението ни ...
- Да разбира се ... - смутолеви охранителят,върна им пръчките и ги съпроводи до ансансьорите.
Хари не усети кога стигнаха до Отдел Мистерии,нито как минаха по коридорите ... не забелязваше нищо,погълнат от мислите си за Сириус.Опомни се чак когато спряха на най-горният ред от пейки в залата с арката.На подиума около нея се бяха наредили Тонкс,Лупин,Крийчър,Опаш и Снейп и ги чакаха.Те слязоха долу и Виктория заговори с нервен глас:
- Наредете се окола арката моля ... Тонкс,ти и Снейп застането един до друг от ляво ... Ремус,вие с Опаш ето там ... от дясно ... Хари .. ти и Крийчър стойте зад мен един до друг ... Това е древна магия и за да се получи вдигнете пръчките си,забравете всички лоши мисли и чуства...Изпълнете цялото си съществуване с любов,приятелство и топли чуства .... Концентрирайте се върху тях и си мислете как искате той да се върне .... Готови? Започваме на три ... Едно ... Две ... Три ...
Всички заеха местата си и изпълниха инструкцийте й,а тя заговори:
- Тук пред портала на смъртта стоим,
готови любов и омраза да обединим.
Кръв като твоята те призовава,
твоят враг грешките ти прощава,
греховете си изкупва твоят предател,
предаността си доказва твоят приятел,
по-близък от син,той пред теб се изправя
слугата смирено своят господар призовава,
И аз съм тук,аз,любимата твоя,
пращам ти цялата любов своя,
И нищо на този всят не ще ни раздели,
щом нашата любов ний обединим!
С произнасянето на последните думи от върховете на всички пръчки излетяха снопове разноцветни лъчи и се насочиха към завесата на арката.Тя се разлюля,като развеяна от вятър и започна полека да се надига ... После белсна ослепително бяла светлина и щом изгасна всичко потъна в мрак.
- Лумос! - чуха се едновременно няколко вика и от няколко пръчки бликна светлина,озаряваща арката.На каменният под пред нея лежеше Сириус.Хари хукна към него и приклекна до тялото му ... Чу равномерното му дишане и сърцето му се изпълни с неописуемо щастие.Зад него Тонкс и Лупин бяха насочили пръчките си към Питър,а Снейп бе коленичил до падналата Виктория.
- Сириус .... - започна тя с немощен глас.
- Получи се ... Той е тук,добре е ! - успокои я той.
- А Питър? - отново направи усилие да се изправи тя.
- Аз ще се погрижа - отвърна Сивиръс,целуна я нежно по челото,след което се изправи,хвана Опаш и се магипортираха.Тонкс се доближи до нея и й помогна да се изправи,а Лупин отиде до Хари и Сириус.
- Енерванте! - извика той насочвайки пръчката си към приятеля си.
След миг Сириус вече беше на крака и в прегръдките на Хари,Лупин,Тонкс и Виктория.
- Да се махаме от тук - каза през сълзи Аврора - Хари,дръж се здраво за нас,ще направим групово магипортиране. - продължи с треперещ от вълнение глас тя.
Хари усети странно усещане,сякаш нещо го дърпа и го засмуква в тясна тръба,но докато го определи по-точно вече бяха в коридора на Щабът и бяха заобиколени от останалите членове на Ордена.

Заглавие: Re: Фен Фикшън Нед Фев 03, 2008 6:30 pm

Глава 5

Лап се завърна

Всички се скупчиха около тях и задаваха въпроси един през друг,като всеки гледаше да е по-близо и да ги пипне ... едва ли не да се увери че са истински.Госпожа Уизли успя някак да надвика неописуемия шум и подкани всички да отидът да хапнат в кухнята и да оставят новодошлите да си починат.Тонът й не търпеше възражения и всички я послушаха и с неохота излязоха от коридора.Тя се зае да бърка ароматно ястие над печката,а Крийчър започна да слага масата(без дори да е помолен!) и изглеждаше сташно щастлив.Всички бяха вперили въпросителни погледи в Сириус и Виктория,които се държаха за ръце,усмихваха се и не сваляха очи един от друг.Рон и Хърмаяни се настаниха от двете страни на Хари и зачакаха тръпнещи в очакване да чуят разказа му.Но преди той да е казал и дума,Сириус го изпревари ,изправи се и още държейки ръката на жена си проговори:
- Сигурен съм, че всички вие се чудите какво стан и как така аз не съм мъртъв,а стоя тук пред вас по-жив от всякога.Истината е,че и аз не знам точно.Повечето от вас,знаят,предполагам че при битката със смъртожадните в министерството,аз бях улучен от смътроносното проклятие на Белатрикс и паднах зад Арката на Смъртта,или така нареченият Портал между светът на живите и мъртвите.Щом се озовах там,не можех да се върна обратно в света на живите,но желанието ми за живот бе толкова силно,че не можех да премина в света на мъртвите.Стоях там,затворен между 2-та свята,без да мога да сторя каквото и да било.Животът ми миаваше пред мен като книга ...която препрочитах глава след глава ... в съзнанието ми нахлуваха спомени,мисли и чуства,които ме крепяха ... не точно жив , но не ми позволяваха да премина в отвъдния свят.И тогава дойде тя - той погледна Виктория с толкова нежност и любов,че всички в стаята усетиха чуствата му - Не знам,как го направи,но успя...Отвори Портала и ме върна към живота - той целуна ръката й,седна на мястото си и отново я прегърна.
- Но как е възможно?Ами министърът?Той знае ли?И как ще обясним завръщането му ... нали обявихме пред всички че е мъртъв - Кинзли Шакълболт изстреля въпросите си със скоростта на светлината.
Виктория го погледна с усмивка и без да става заговори:
- В началото и аз не знаех каква точно е тази Арка и какво се е случило със Сириус.Но с цялото си същество усещах че той е още жив.За това с Дъмбълдор и Ремус отидохме в министерството....видях Арката и предположих какво представлява,но не бях сигурна и за това говорих с Руфъс ... той ми обясни за какво точно става въпрос и разбрах,че можем да го върнем,понеже още не беше минал в отвъдния свят.Но Порталът не се отваря лесно ... Моята любов и неговата воля за живот нямаше да са достатъчни ... На света има една единствена сила,най-мощна от всичките магии и само и единствено тя може да отвори Портала...Това е чистата,истинска ЛЮБОВ!Направихме древна магия в която слугата,приятелят,подобният на син,кръвният роднина,предтелят,врагът и обичаната жена обединяват силите си мислейки за един единствен човек и желанието им да го върнат ...въпреки страховете,болките,омразата и греховете си ... изпитвайки към него само чиста любов!Така отворихме Портала и върнахме Сириус в света на живите - завърши с радостни сълзи в очите тя.
- Кой беше врагът на Сириус? - попита срамежливо Джини - Някой смъртожаден ли?
- Не - отвърна спокойно Виктория -беше един прекрасен човек с малко по - ... хммм ... особен характер ... Сивиръс Снейп,той намери сили в себе си да прости на Сириус грешките му и да загърби омразата си към него ... А това,наистина е нещо велико и малцина са способни да го направят.
Последваха още хиляди въпроси за това как точно са протелки събитията и Виктория любезно им отговаряше,докато накрая Сириус не се изправи и не направи знак на всички да замълчат.
- Ремус,стари приятелю,не знам дали един живот ще ми стигне да ти благодаря за всичко,но ти имаш приятелството ми и ще съм ти верен до гроб - той отиде и стисна ръката му в знак на обич и признателност,а после се обърна към жената до него - Тонкс,ти си истинска дъщеря на майка си - безумно смела и човечна и аз дълбоко оценявам жеста ти...От днес ти за мен си повече от сестра - приближи се до нея прегърна я и я потупа по рамото,след което приклекна до Крийчър,който чистеше печката - Ти си добър домашен дух,а аз вече те приемам като всой равен и искам да бъдем приятели - домашното духче примигна с мътните си големи очи и само кимна в знак на признателност -Хари ... - започна кръстникът му развълнувано - ти не само си достоен син на Лили и Джеймс,а и мой кръщелник и аз никога не съм бил по-горд в живота си от нещо,повече от това,че съм твой кръстник - приближи се до него и бащински го прегърна - Ави - обърна се той към жена си ...
- Не ме наричай така! - разпалено отвърна тя с дяволито пламъче в очите,като го сръга с лакът в стомаха.
- Добре тогава ... Госпожо Блек - усмихна се той и я грабна на ръце - Смятам,че можем да обсъдим някои неща на четири очи.Извинете ме хора,но не съм виждал жена си от 16 години и искам да остана на саме с нея - издекламира той тържествено и я изнесе от стаята под бурни овации и подмятания......
Следващите дни бяха най-щастливите за всички в къщата на площад Гримолд номер 12.Сириус и Хари се забавляваха като баща и син,а Виктория така преобрази къщата,че ако някой не я бе виждал преди не би повярвал каква развалина е била.В началото Хърмаяни подхождаше с леко недоверие към Аврора,но после се отпусна и прекарваше часове в нейната компания заедно с Джини,докато си приготвяха разкрасителни отвари и бъбреха "по женски".Рон,Хари и Сириус издебваха кога госпожа Уизли не е в къщата и си спретваха дуели и си погаждаха детински номера.Дори един ден,когато в Щабът бяха Ремус и близнаците Уизли,омагьосаха тавана като куидично игрище и си претнаха мач.Отборът на Сириус,Хари и близнаците с доста усилия победи този на Ремус,Виктория Джини и Хърмаяни,макар че реферът Крийчър се стремеше всячески да облагодетелства отборът на господарката си.
Хари прекара най-незабравимият си рожден ден.Бяха му спретнали празнично тържество на което присъстваха почти всички от Ордена и дори бяха дошли някои приятели от училище - Невил,Дийн и Шеймъс - мочетата от стаята им с Рон в Хогуортс.Празникът мина в много смях и закачки,а Хари получи страхотни подаръци - книга за куидича с плакати на най-добрите отбори от Лупин и Тонкс,ръчноплетен пуловер и кутия домашни бисквити от господин и госпожа Уизли,цяла планина от шегобийките на близнаците,компас за метла от Рон,ръкавици за търсач от Дийн и Шеймъс,наниз от драконови зъби от Чарли,смешна синя блуза от Бил и Фльор,поредица комикси от Джини и Хърмаяни,някакво странно растение от Невил и малка сребърна кутийка от Сириус и Виктория,която му казаха да отвори по-късно....

P.S.:Ако някой чете фика ми,ще се радвам да видя мнения и коментари.

Заглавие: Re: Фен Фикшън Нед Фев 03, 2008 8:18 pm

Няма как да пропусна,толкова е добро.Велико е.

Заглавие: Re: Фен Фикшън Пон Фев 04, 2008 8:41 am

Глава 6

Спомени от полунощ

Беше късно вечерта след тържеството и в притихналата къща на площад Гримолд номер 12 всички спяха.Всички освен Виктория.Беше мрачна дъждовна нощ и тя се бе събудила от една гръмотевица.Опита се да заспи слушайки равномерното дишане на съпруга си,спящ до нея,но не успя и стана от леглото.Седна до прозореца и се загледа в мрачното небе,а в главата й нахлуха още по-мрачни спомени.Мислите й се върнаха 17 години назад в една също толкова страховита вечер ...
Навън валеше проливен дъжд,а Виктория беше заспала спокойно на едно канапе пред камината,кгато тихо почукване я събуди.Сивиръс Снейп влезе в малката къща,която й беше убежище през последните седмици и притеснено приклекна до нея.
- Как си? - попита загрижено той.
Тя скочи от креслото и се хвърли на врата му с радостен писък:
- О,Сев ... толкова съм щастлива!Знаеш ли ... ти си пътвият който ще научи ... Сев,ще си имам бебе - каза тя хващайки ръцете му и ги притисна към корема си - Тук вътре в мен расте едно малко човече!О,Сев ... не е ли прекрасно?! - говореше тя с умиление.
Снейп бе стъписан от новината и видим притеснен я попита:
- Ами Блек?Той е знае ли?Къде е този негодник?Да не те е изоставил?Само да е посмял да ...
- Не...не ,не! - прекъсна го тя - Той още не знае! - после продължи с тъжен и трвевожен глас - Не съм го виждала от няколко седмици ... Двамата с Джеймс заминаха на мисия и дори и Лили не знае къде са ... Но Дъмбълдор ме увери,че са добре и скоро ще се ...
- А Лили как се свърза с теб?!Нали никой не знае къде си?Ами ако те открият и ... - започна силно притеснен той,но тя само се усмихна и каза:
- Спокойно ... никой друг освен ти и Дъмбълдор не знае къде съм... С Лили ползваме огледалцата на Сириус и Джеймс ... същите като тези които имаме аз и ти ,Сев ... Не се тревожи ... Не могат да ни открият ...
- Просто не искам да ти се случи нещо ... Да ВИ се случи нещо - допълни той гледайки корема й.
- Няма,Сев,няма!Тук съм в безопасност!Никой не знае къде съм ... Никой!Дори и Сириус!
Една светкавица проблясна и разцепи мрака откъсвайки Виктория от мислите й.Тя притвори очи и остави сълзите си да се стичат,а в главата й нахлу друг спомен ... още по-страшен и мъчителен от предишният ... Спомен от една ужасяваща вечер от преди 16 гоини ...
Беше вторник ... Вси Светий ... Виктория стоеше във всекиневната на същата онази малка къща и се бе свила на едно кресло пред камината,а в люлката до нея спеше Беладора Блек ... малката й дъщеричка... По страните на младата жена се стичаха сълзи ... Преди малко бяха разбрали ужасяващите новини ... семейсто Потър бяха мъртви ... Лили и Джеймс ... и малкият Хари ... Щом научи,Сириус веднага хукна да види ... да провери ... да се убеди,че е станала чудовищна грешка ... Но Виктория знаеше,че няма грешка ... знаеше за Пророчеството,знаеше че Волдемор ги преследва и че няма да се спре докато не ги довърши ... И още по-лошото беше,че знаеше и кой го е пратил по петите им.
В този миг на вратата се чу познатото почукване и след миг в стаята влезе Сивиръс ... Съвсем сломен,блед,тъжен ... с отчаяна изражение и сълзи стичащи се по станите му.Той се запъти към Виктория,но тя се дръпна от него и с отчаян глас изкреща:
- Как можа Сев?!Как можа?Кой си ти?В какво си се превърнал?!
- Вики ... аз ... Съжалявам! - каза безпомощно той и протегна ръце към нея,но тя го отблъсна и продължи:
- Съжаляваш?!А с твоето съжаление можеш ли да ги върнеш?!-крещеше тя - Сев ... защо?Защо Сев?!Ами ако бях аз?!Ако беше убил мен или Беладора?!Как можа Сев?Как?!Каква безчуствена отрепка си станал? - тя се доближи до него и хвана ръката му,на която се чернееше "знакът на смъртта",както презрително го наричаше тя - На какво още си способен заради това? - изкрещя тя докосвайки знака.
- Неееее! - изтръгна се жален стон от Снейп и по лицето му се изписа неистова болка,а знакът ставаше все по-ярък и черен.Изведнъж в стаята се чу тътен и изневиделица се появи тъмна фигура.
- Я виж ти! - чу се самодоволно хрипливо съскане - Не съм очаквал лична покана от теб,дъще! - натърти на последната дума черният силует и се доближи към тях. - Браво,Сивиръс,Черният Лорд оценява добре свършената от теб работа и ти ще бъдеш възнаграден ... А сега Аврора,ти ще се присъединиш към мен ...
- Никога! - изкрещя решително тя и застана пред люлката за да защити дъщеря си.
- Колко досадно - рече раздразнено Черният Лорд -Всяка майка защитава детето си - рече презрително той,а очите му застрашително пробляснаха в червено. - А сега,Аврора,ти ще се присъединиш към мен ...
- Предпочитам да умра,от колкото да прекарам и миг на твоя страна - отвърна спокойно тя.
- О,не ... Няма да те убия ... Трябваш ми жива ... Но добре,щом сега отказваш,ще ти дам време да размислиш ... Сивиръс,вземи я - посочи той детето в люлката - Вземи я и я отнеси при семейство Ластранж,те знаят какво да правят ... - виждайки колебанието му допълни презрително - Спокойно ... Аврора не би наранила любимият си "Сев" ...
Но противно на очакванията им Викрория вдигна пръчката си и изкрещя:
- Сектумсемпра! - заклинанитео й порази Снейп и той се свлече на пода облян в кръв.И тогава Лорд Волдемор се засмя .... С див вцепеняващ смях ....
- Ти приличаш на мен повече от колкото мислиш!Не разбираш ли?Ти си част от мен ... кръв от кръвта ми ... плът от плътта ми ... Даваш ми сили дори без да подозираш ... Ти си като енергиен източник за мен и аз не мисля да се отказвам от теб!
- Тогава аз ще те откажа! - тя погледна Снейп,който лежеше на пода облян в кръв - Сев,моля те грижи се за нея ... Погрижи се Беладора да е добре - а после тя насочи магическата си пръчка към себе си и извика - Авада Кедавра! .... - блесна лъч зелена светлина,но явно Волдемор бе предусетил намерението й,понеже се всели в нейното тяло и пое смъртоносното влияние на магията й.И незнайно как Виктория се бе озовала затворена в картитаната ...
По онова време никой не знаеше,че тя е дъщеря на Черният Лорд,нито пък подозираха за срещата между баща и дъщеря в онази нощ.Невежите не знаеха,че Питър е предателят на семейство Потър и обвиниха за всичко съпругът й.... Но тогава и Виктория не знаеше,че това е хитър план измислен от баща й.Че в мига когато разбраха за смъртта на Потърови,те бяха все още живи... Много по късно,Аврора осъзна,че това е била целта - да им представят предстоящите събития като вече станали,за да може да я отделят от съпруга й...за да се присъеедини тя към баща си и тогава да убият семейство Потър ... Но нещата не се развиха така како баща й бе планирал ...
Отново присветна и бледото лице на жената се открои в тъмнината.
- Къде си скъпа? - чу се сънен глас от към леглото.
- Тук съм мили!Заспивай!И аз сега лягам - каза тя докато бършеше сълзите си...
Последната й мисъл преди да заспи беше : " Ще те открия моя мила Беладора!Ще те открия където и да си ти!Ще те открия каквото и да ми коства това!"
На сутринта беше едно прекрасно слънчево утро и Виктория се събуди с обичайната си усмивка.Никой не разбра за безсънната й нощ и за сълзите които изплака.

Заглавие: Re: Фен Фикшън Съб Фев 09, 2008 9:51 am

Глава 7

Отново на училище

Един ден в Щабът дойде Дъмбълдор и говори на саме с Виктория и Сириус.После преди да си тръгне се обърна към Хари и каза:
- О,щях да забравя...реших да спестя малко работа на училищните сови.Би ли ги предал на приятелите си - рече той давайки му пликове с печата на училището.след това се сбогува,пожела лек ден и изчезна.Хари раздаде пликовете на Рон,Джини и Хърмаяни и отвори своят - оценките му от изпитите СОВА бяха пристигнали
- Е,какво е положението? - попита Виктория от другият край на стаята.До нея се приближи Сириус и загледа Хари в очакване.
- Ами да видим - започна неуверено той - Скъсан съм по История на магията и Пророкуване ... както и очаквах ... По Астрономия минавам с Приемлив...По Вълшебство,Трансфигурация и Грижа за магическите създания имам Надхвърлящ Очакванията ... И дори имам Изключителен по Защита срещу черните изкуства - довърши възторжено той.
- А по Отвари? - попита Виктория приближавайки се.
- Взел съм го с Надхвърлящ Очакванията - тъжно каза Хари - Не че има значение де ... Снейп не допуска в класа си никой с оценка по-ниска от Изключителен.
- Професор снейп,Хари - поправи го Виктория - И не впрягай колата преди хипогрифа .. Може пък така да стане че да поучиш отвари още една година - довърши загадъчно тя.
В този момент Рон заподскача из стаята,доволен че е взел всичко ( е без Историята и Пророкуването) и дори Хърмаяни остана доволна,че има 9 Изключителен,макар че по ЗсЧИ беше изкарала Надхвърлящ Очакванията.
- Какво ли имаше предвид Виктория с това че може да учим отвари още една година... - зачуди се Хари.
- Може би че ще убеди Снейп да ни вземе в класа си ... Нали са стари дружки - предположи Рон,който не спираше да подскачавяваха,че са ча и да се върти из стаята.
Вечерята прерастна в шумно тържество и всички ги поздравяваха за отличните резултати.Преди да прати всички по леглата Виктория обяви,че утре с Ремус,Тонкс и Сириус ще ги заведът на Диагон-Али за да си купят необходимото за училище.Накрая,когато най-после остана сама със съпруга си,тя облегна глава на рамото му и тъжно каза:
- Ще ми липсваш когато замина...
- Ама Дъмбълдор не ти ли каза - зачуди се Сириус - С теб сме колеги - усмихна й се чаровно - Аз също заминавам - а после я взе в обятията си и я понесе към стаята им.
На сутринта Тонкс и Лупин дойдоха рано и вече бяха изпили по чаша кафе с Вики,когато Сириус слезе при тях със сънено изражение.
- Добро утро сънливко - весело поздрави жена му.Тонкс се засмя,а Лупин го изгледа въпросително.
- Снощи да не си вил срещу луната,а,Лап - пошегува се той,а Сириус ги изглед нацупено и си наля кафе.Но докато беше с гръб към масата Виктория замахна с пръчката си и една ваза с цветя литна от полицата и се изля върху главата му.Той разля кафето си и изруга доста цветущо,което предизвика бурен смях у останалите.Още по нацупен,сънен и целият мокър той се обърна към жена си и я вдигна във въздуха докато Тонкс и Лупин продължаваха да се смеят.В този момент влязоха Хари,Рон,Джини и Хърмаяни и също прихнаха от гледката пред очите им...
- Крийчър - извика Виктория и с едно глухо "пук" домашният дух изкочи пред тях - Крийчър ... накарай го да спре ...
Духчето бутна Сириус,той се стовари върху масата,изтърва Виктория,която загуби равновесие падна отгоре му.
- Закуската е сервирана - каза с усмивка Тонки и всички,включително и семейство Блек избухнаха в бурен смях.
След като закусиха набързо един по един всички скочиха в камината за да отидат на Диагон-Али.
Взеха необходимите им неща и по настояване на Виктория Рон и Хари си допълниха съставките по отвари и даже си купиха учебника за 6-ти курс.Като прилкючиха с покупките хапнаха сладолед при Флориан Фортеско,а след това се отбиха в шегобийницата на близнаците,където Джини се сдоби с нов пухкавел-мъник,който кръсти Арнолд,а Хари и Рон си взеха купища от лъготийките.Дори Хърмаяни се изкуши и си купи няколко "Блясъка и Гръмотрясъка".
Върнаха се в Щабът късно следобед и веднага се заеха да си стягат багажа,защото на другата сутрин заминаваха за Хогуортс.Хари се натъжи докато прибираше учебниците си в куфара.Винаги бе чакал началото на учебната година с голяма радост и нетърпение,но след тези прекрасни дни със Сириус и Виктория никак не му се искаше да тръгва.Вечерта изглежда всички освен Сириус и Виктория бяха в лошо настроение.
- Но какво ви става? - попита накрая Виктория - Не се ли радвате че се връщате отново в Хогуортс и ще видите всичките си приятели,а сте увисили така носове?
- Радваме се разбира се ... - отвърна смутено Хари - но ще ни липсвате.С теб и Сириус прекархме едно незабравимо лято...
- А може би няма да ви липсваме толкова - подсмихна се Сириус - Може би ще се виждаме по-често от колкото предполагате. - продължи със загадъчен тон той.
- Какво искаш да кажеш - полюбопитства Рон.
- Нищо - скастри го Виктория - време е за лягане.
Всички тръгнаха по стаите си без особено желание.На сутринта закусиха набързо,качиха куфарите в пратените от министерството коли и потеглиха към гарата.Госпожа Уизли,Виктория,Сириус ,Лупин и Лудоокия им махаха на перона докато влакът се отдалечаваше.След като се изгуби от погледа им Муди се обърна към семейство Блек:
- А вие как ще стигнете до Хогуортс?
- Багажът ни е качен във влака - обясни Сириус - А ние ще се магипортираме до Хогсмийд и от там пеша ще отидем до замъка.
- И е време да тръгваме - напомни му Виктория - че доста работа ни чака.
Те се сбогуваха с останалите,обещаха на Моли да наглеждат Рон и Джини и с два тихи пукота изчезнаха.

Заглавие: Re: Фен Фикшън Съб Фев 09, 2008 8:28 pm

Много си добра в писането

Заглавие: Re: Фен Фикшън Нед Фев 10, 2008 11:33 am

Уау!БРАВООО НАПРАВО Е...НЕВЕРОЯТНО!

Продължавай да пишеш king

Заглавие: Re: Фен Фикшън Нед Фев 10, 2008 12:50 pm

Глава 8

Новите Учители

Във влака Хари,Рон,Хърмаяни и Джини се настаниха в едно купе с Луна и Невил и весело бърбореха за това кой как е прекарал лятото.Когато заговориха за куидич,Хърмаяни отегчено се обърна на другата страна и се зачете в новият брой на "Пророчески вести".Изведнъж изпища:
- Вижте това! - тя обърна страницата към тях и те видяха голяма снимка на Хогуортс под която пишеше,че въпреки болестта на професор Макгонъгъл,директорът е успял да намери заместници на всички липсващи учители и всичко е готово за да започне нормално новата учебна година.Остатъкът от пътуването мина в обсъждане на болестта на професорката по трансфигурация и в предположения кои ли ще са новите учители.Привечер когато наближиха замъкът те се преоблякоха и зачакаха пристигането си.Както винаги Хагрид посрещна пътвокурсниците,а по-големите ученици бяха качени на каретите,теглени от невидими за повечето хора страховити коне.Когато влязоха в Голямата зала,тя им се стори по-прекрасно украсена от когато й да било.Вниманието им бе привлечено от няколкото празни стола на Височайшата маса.След това дочуха познат глас,който подкани пътвокурсниците да се наредят в колонка и да изчакат да бъдат разпределени.Но това не беше гласът на досегашната заместник-директорка ... Беше гласът на Виктория,която стоеше в другият край на залата с дълъг списък в ръце и призоваваше новите ученици един по един да сложат Разпределителната шапка.След като "Грифиндор","Хафълпаф","Рейвънклоу" и " Слидерин" се сдобиха с новите си попълнения,Албус Дъмбълдор се изправи и заговори със приветлив глас:
- На новоприетите ученици Добре дошли ... А на старите Добре сте се завърнали.В тези тежки времена ни чака още една година магическо обучение,за да напълните главите си със знания и да придобиете нови умения.В този ред на мисли,позволете ми да ви представя новият ви учител по трансфигурация,който ще е и ръководител на "Грифиндор" - Дъмбълдор махна с ръка и изпода масата се появи огромно черно куче,което излая силно и се превърна в - ... професор Сириус Блек - довърши директорът пред смаяните погледи на всички ученици.Членовете на ВОДА го зааплодираха бурно,докато останалите гледаха някак стреснато.Дъмбълдор продължи с равен тон - А също така и новата ни заместик-директорка и преподавателка по отвари - Виктория Блек - при тези думи тя стана и се поклони под бурните аплодисметни,макар да не я познаваха изглежда всички я харесваха.
- По отвари ли? - сепна се Хърмаяни - Но тогава кой ...
Но въпросът й остана недовършен,защото директорът продължи:
- А новият преподавател по Защита Срещу Черните Изкуства е професор Снейп.Искам да напомня,че на учениците е забранено да напускат общите стаи след вечерният час,както е забранено и да се ходи в Забранената гора.Господин Филч ме помоли ...
Но Хари вече не го слушаше, с Рон обсъждаха разпалено как цяла година ще са със Сириус и Виктория и дори новината че Снейп ще преподава ЗсЧИ не можеше да помрачи радостта им.Не бяха усетили кога директорът е свършил докато Хърмаяни не ги сръчка за да им покаже че Сириус е дошъл на масата им и изчаква всички ученици да го последват.Той ги поведе към общата стая на "Грифиндор" и каза паролата "Смело сърце" на Дебелата дама.Щом всички се събраха той започна да говори:
- Като ръководител на дома,трябва да ви съобщя кои са новите перфекти ... Джини Уизли и Колин Крийви заповядайте - каза той й им подаде перфектските значки - също и да кажа кой е новият капитан на отбора по куидич ... Смятам,че за никого няма да е изненада,че това е Хари Потър.С гордост ви съобщавам,че Отличничката на випуска е от "Грифиндор" - Кейти Бел...Трябва да ви осведомя също и за новите правила за безопастност ... Паролата ще се сменя всеки петък и ще помоля перфектите да идват при мен всеки четвъртък вечер за да им я казвам и да уведомят останалите.Освен това ще се извършват патрули по коридорите вечер и не искам никой ученик от моя дом да бъде заловен да скитосва из замъка и да нарушава правилата - той извърна поглед към Хари и Рон - Е,това е всичко за сега.Утре ще получите новите си програми.Лека нощ - завърши той и излезе от Общата стая.

P.S.:Радвам се че ви харесва фика ми.

Заглавие: Re: Фен Фикшън Нед Фев 10, 2008 7:36 pm

Продължавай,не псирай

Заглавие: Re: Фен Фикшън Нед Фев 10, 2008 10:22 pm

Глава 9

Сириус Блек ... Да онзи Сириус Блек

Щом професорът излезе от Общата Стая всички ученици наобиколиха хари и го затрупаха с въпроси:
- Сириус Блек ... смъртожадния избягал от Азкабан?
- Но нали беше мъртъв?
- Ама как така?
- И той ни е учител?
Хари и Рон се спогледаха стъписано,но Хърмяни се намеси:
- Първо,Суриус Блек никога не е бил смъртожаден,Второ,щом е тук сред нас очевидно не е мъртъв и трето щом Дъмбълдор му има доверие и го е назначил,значи няма за какво да се тревожите ... А сега ни извинете,но е време за лягане - завърши авторитетно тя,завътря се и тръгна към момичешките спални.Хари и Рон също побързаха да се понесат към стаята си преди да бъдат затрупани с още въпроси.Докато лягаха зад балдахиновите завеси продължиха да обсъждат колко е страхотно,че ще прекарат годината в Хогуортс заедно със Сириус и Виктория.
На сутринта Хари се събуди рано и сръчка Рон да става.Облякоха се набързо и отидоха да закусят в Голямата Зала,където Хърмаяни ги чакаше,забила поглед в купчина книги.Те се настаниха до нея и отправиха погледи към масата на учителите.Сириус им се усмихна,но Виктория не ги забеляза понеже обсъждаше разпалено нещо със Снейп.Хари се намръщи,но Рон не забеляза нищо,защото пълнеше чинията си с наденички и обилно ги поливаше с кетчуп.Изведнъж в залата влетяха ято сови,доставяйки сутрешната поща.Хедуиг кацна до Хари,пусна в скута му новият вестник,клъвна го нежно по ръката и отлетя.Той проследи с поглед,докато се отдалечаваше,а после взе вестника и го разгърна.На първа страница имаше обширна статия за семейство Блек.Той зачете на глас на Рон и Хърмаяни:
- "Съпрузите Сириус и Виктория Блек са новото попълнение в учителският състав на Хогуортс.Сириус Блек бе несправедливо обвинен за смъртта на семейство Потър и прекара 12 години в затвора Азкабан.От министерството признаха грешката си и всички обвинения от него бяха снети.През последните години той дори е изпълнявал тайни мисии,помагайки на министерството в борабата срещу Вие-знаете-кой и смъртожадните му.Сега е назначен в Хогуортс като преподавател по трансфигурация,заради нечуваните си умения в тази област.Съпругата му Виктория,много талантлива магьосница,потомка на самата Хелга Хафълпаф,пък заема мястото на досегащният преподавател по отвари - професор Снейп,който поема часовете по Защита срещу черните изкуства.С толкова добър учителски състав,Хогуортс се превръща в едно от най-безопастните места в тези смутни времена." - завърши с насмешка той.
- Значи така,а?! - разпали се Хърмаяни - били отчели грешката си ... снели обвиненията ... Колко удобно!А не споменават че преди 3 години бяха дали нареждане на дименторите да го целунат - ядоса се тя.Рон само вдигна рамене и каза:
- Е,поне след тази статия никой няма да го мисли за побъркан смъртожаден дошъл да ни изтрепе...
Той обаче не успя да завърши изречението си понеже Виктория бе замахнала с магическата си пръчка и стотици пергаменти полетяха из залата.Пред всеки един от тях тупна по един и когато ги разгърнаха видяха новата си програма.Сутринта имаха двойни часове по Защита и Отвари,а седобяд Хари и Рон имаха Грижи за магическите създания,а Хърмаяни,на която не й бяха позволили да запише повече предмети имаше часове по Руни и Аритмантика.
Те не искаха да закъсняват за първият си час при Снейп и за това побързаха да се качат до Общата стая и да си вземат нещата.
Стигнаха до кабинетът на третият етаж и влязоха сред пътвите ученици,настанявайки се на един чин в средата на стаята.Хари наблюдаваше влизащите и с радост установи,че всички членове на ВОДА са се справили отлично с изпита и бяха в часа.Хана Абът,Ърни Макмилън,Сюзан Боунс и Денис Флич-Флечли от Хафълпаф,Тери Бут,Манди,Антъни Голдстайн и Падма Патил от Рейвънклоу,Дийн Томас,Шиймъс и Парвати Патил бяха другите грифиндорци.От Слидерин бяха преминали само Драко Малфой,Блейс Забини и Тиодор Нот...явно Краб и Гойл не бяха издържали изпита с добри оценки.Загледан в присъстващите Хари не бе усетил кога Снейп е влязал в стаята и се сепна от ледения му глас:
- Това,че си имаш покровители сред учителите,Потър,съвсем не значи,че и аз ще те толерирам.Отнемам 5 точки от Грифиндор за проявеното ти неуважение към мен.А сега си извади учебника и го отвори на страница 7 преди да съм отнел още точки от дома ти. - завърши саркастично Снейп,а слидеринци се захилиха злобно.
Хари едва изтърпя края на двойния час понеже Снейп не пропускаше случай да се заяде с него.Когато звънецът удари всички припряно събраха нещата си и се отправиха към подземията и кабинетът по отвари.Виктория вече беше застанала зад катедрата си и посрещаше с усмивка учениците.С дългата си изумрудено зелена мантия,досущ като цвета на очите й,с вързаната си на конаска опашка непокорна коса,тя спокойно можеше да мине за ученичка.Погледът й срещна този на Хари и тя му кимна усмихнато за поздрав.
- Добър ден! - каза тя когато всички ученици се събраха в стаята и заеха местата си по масите - Днес ще се запознаем с отварата за забрава - тя замахна с пръчката си и на дъската се появи списъкът със съставките - Това е изключително силна и сложна отвара и трябва много да се внимава с нея,защото неправилното й приготвяне може трайно да увреди паметта на пиещия я.А сега запалето огньовете,сложете котлите си и започвайте.
Часът мина неусетно и Хари не можеше да не признае,че никога не е прекарвал по-приятно по Отвари.Виктория минаваше между масите и усмихнато даваше съвети и напътствия,помагайки на учениците.
Тримата се отправиха към Голямата Зала за обяд,като обсъждаха колко по-добра е Виктория от Снейп.
Денят мина неусетно и Хари,Рон и Хърмаяни вечеряха набързо и отидоха да си легнат.
Виктория крачеше нервно из кабинета си,когато на вратата се почука и някой влезе без да дочака отговор.
- Е,как мина първият учебен ден? - попита Снейп
- Добре - каза нервно тя - Не това ме тревожи...Сев,става нещо...Имам лошо предчуствие...
- Знам - мрачно отвърна той - Погледни - допълни той вдигайки ръкава си,под който се показа Черният Знак - Той ни призовава ... Намислил е нещо.
- Ще отидеш ли? - уплашено попита тя.
- Нямам друг избор ... Налага се!Ако не се подчиня ...
- Идвам с теб! - не го остави да довърши тя - И не се опитавай да ме разубедиш - решително прекъсна опитът му да възрази - Трябва да знам Сев...Толкова години далеч от нея ... Готова съм на всичко!
- Ами Блек? - запита я той.
- Тази вечер патрулира в Северната кула ... Не е нужно да разбира ... Той мисли че тя е ... Но аз не съм сигурна!...И това ме убива,Сев!Трябва да узная .... Трябва да разбера,Сев!Готоава съм на всичко!НА ВСИЧКО!
- Добре - каза той след кратък размисъл - Да вървим!

Заглавие: Re: Фен Фикшън Чет Фев 21, 2008 2:14 pm

Глава 10

При Черния Лорд

Виктория само кимна,взе наметалото си и тръгна след него по мрачните коридори.Излязоха от замъка,минаха през двора и навлязоха в Забранената гогра.
- Хвани ръката ми,ще се магипортираме - каза тихо той и подаде лякътя си.Виктория го хвана и след няколко мига се озоваха в тъмен и просторен коридор.
- Здравей,Сивиръс - чу се мазен глас от тъмнината - Виждам че водиш някой...Кой е с теб?И защо?
- Това не е ваша работа,господин Малфой - отговори хладно Виктория - Къде е господаря ти?
- Коя си ти и как си позволяваш да ми говориш така в собственият ми дом?Сега ще те науча,ах ти малка ...
- Спокойно ,Луциус! - намеси се Снейп - Това е Виктория!Тя е с мен и съм сигурен,че Черния Лорд ще се зарадва да я види!
Малфой замълча за известно време тази малка никаквица си бе позволила да го обиди и това не биваше да остава безнаказано ... От друга страна пък не искаше да си навлече гнева на господаря си.Той помълча още няколко минути и накрая каза:
- Добре тогава!Да вървим - и ги поведе към широката всекидневна в дъното.Влязоха в просторна и луксозна стая в ценъра на която имаше голяма маса и високи столове.Волдемор стоеше в единия край,а около него се бяха настанили най-преданите му смъртожадни.
- Добър вечер,татко - спокойно поздрави Виктория без да обръща внимание на всички погледи който въпросително се впиха в нея.
- На какво дължа посещението ти? - попита с режещ глас Черния Лорд - Нима си размислила над предложението ми и си готова да заемеш мястото си до мен?! - очите му,червени като въглени я гледаха изпитателно.
- Може и така да се каже - продължи със същият спокоен тон тя - Ти искаш нещо от мен и аз искам нещо от теб!Ако получа каквото желая,съм готова да изпълня желанието ти.
Няколко смъртожадни се изсмяха презрително.Как смееше това момиченце да поставя условия на Черния Лорд и да му говори така ... Всеки момент щеше да си го получи...
За тяхна най-голяма изненада обача,той се разсмя ... стържещ,пронизващ,вледеняващ смях изпълни стаята.
- Добре - каза той с ... нима бе възможно ... радост в гласа - Така да бъде!Ще получиш каквото искаш!Оставете ни сами - каза той на подчинените си - Трябва да поговоря насаме с дъщеря си.
Смъртожадните напуснаха мълчаливо стаята,но когато и Снейп понечи да излезе,Виктория го спря.
- Сев,ти остани! - каза тя със заповднически тон.
Сивиръс вдигна въпросителен поглед към господаря си,но той му кимна в знак на съгласие.
- Мисля,че знаеш за какво съм дошла - обърна се тя към баща си. - Знаеш какво искам,татко...И съм готова на абсолютно всичко за да го получа!
Волдемор присви очи и те заприличаха на зловещи червени цепки.отново се засмя,но този път подигравателно.
- На всичко ли,Аврора?Готова ли си да измъчваш и убиваш,да се наслаждаваш на болката която причиняваш и да сееш ужас и страх?
Виктория мълча няколко минути и не сваляше очи от тези на баща си.В нея бошуваха хиляди мисли,чуства и страхове,но лицето й не трепна.Накрая тя кимна решително.
Смразяващият му смях отново проехтя в стаята.
- Докажи ми,че си способна на това!
Без да се замисля тя вдигнапръчката си и я насочи към Снейп,като изкрещя:
- Круциус! - от нея излезе сноп лъчи и прониза Снейп,който се свлече на пода и се загърчи от болка.
- Добре ... Много добре!Но не е достатъчно...Убий го! - заповяда той с леден глас...
- Не! - каза Виктория със съвършенно спокоен глас. - Няма да го убия!
- Смееш да ми противоречиш?! - изхриптя смразяващо Черния Лорд.
- Да,смея! - продължи да му отговаря тя. - Той ми е нужен!А и липсата му ще стане подозрителна,Дъмбълдор и без друго е нащрек в последно време,не мисля че искаш излишно да привличаш вниманието му.Ако искаш да убия някого обаче,не бих имала нищо против да "авадакедаросам" онзи грубиян Малфой. - завърши тя с насмешка.
В стаята отново се разнесе смразяващият му смях.
- Добре ... Знаех си че си като мен!Ти си моя дъщеря - изрече той победоносно - Не е нужно да убиваш Луциус ... поне не още.Макар че ако още веднъж се провали така както миналата година в министерството с удоволствие ще те оставя да се разправиш с него.
- Удоволствието ще е изцяло мое,татко - каза тя със злокобен глас,а в очите й пробляснаха победоносни пламъци. - И така ... аз ти доказах че съм способна на всичко ... Какво ще получа в замяна?
- Беладора ще дойде в Хогуортс.За сега се обучава в Друмщранг,но няма да е проблем да уредим прехвърлянето й.Тя не знае нищо за родителите си и ти сама ще решиш кога и как да й кажеш.Ще се свържа с теб,когато всичко е готово. - довърши той с нескрито задоволство.
Виктория само кимна и даде знак на Снейп да се изправи и да я последва.Излязоха в коридора и в мига преди да се магипортират тя се обърна,насочи пръчката си към Малфой и изкреща:
- Сектумсемпра! - заклинанието й го улучи и той се проста на пода облян в кръв.Последното което чу преди да напусне къщата бе вледеняващият смях на баща си.

Заглавие: Re: Фен Фикшън Нед Мар 09, 2008 12:13 pm

Глава 11

Ярост,Съмнения и Обвинения

Виктория и Снейп се магипортираха в началото на Забранената Гора.Отправиха се към замъка,но след няколко крачки той се свлече на твърдата земя.Виктория приклекна до него и с разтревожен глас попита :
- Сев,как си ... О,Мерлин,аз те нараних ... Не исках Сев,знаеш,че не исках,сърцето ми се късаше,но трябваше да го направя ... О,токлкова съжалявам!Сев...Как си Сев? - не спираше тя,а по страните й започнаха да се стичат сълзи. - Толкова много съжалявам Сев ... Как да ти помогна ....
Той събра сили,надигна се и с мъка изрече:
- Добре съм,Вики,не се притеснявай ... Знам,че не си го искала ... макар че си го заслужавам - довърши той с мъка в гласа - Ако не бях аз той никога нямаше да се добре до теб и Бела ... Толкова съжалявам ... Аз не го исках Вики,знаеш ли колко страдах през всички тези години,когато смятах,че си мъртва ... Нито ден не е минал без да съжалявам ... Аз ....
- Не се тревожи Сев,аз съм жива,тук съм,до теб!Всичко ще се оправи ... Сега имаш нужда от една хубава отвара за сила - каза тя и постави ръката му върху раменете си за да му помогне да върви и да го придържа.
Двамата мълчаливо се отправиха към замъка.Минаха незабелязано през пустите коридори и стигнаха до кабинета й.Тя го остави да легне на канапето и се зае да му приготвя отвара.След няколко минути беше готова,но Сев бе заспал и бълнуваше,измъчван от кошмари.Вики сложи главата му в скута си и се надвеси над него за да му даде отварата и да облекчи страданията му.Дори не усети кога вратата се отвори.Сепна се от гласа на съпруга си:
- О,скъпа,толкова се радвам,че дежурството ми свърши ... Предстваяш ли си,двама третокурсници бяха решили да си спретнат дуел и добре че ги възпряхме понеж ... - но Сириус спря на средата на думата забелязвайки как "Сев" лежи в скута на жена му.Изражението му за миг се сгърчи от болка,а после стана каменно - Значи така,а?Старата любов ръжда не хваща!Разбира се!Любимият ти "Сев"!Защо Виктория,защо?Защо ми причиняваш това? - крещеще в дива ярост той....
Виктория всигна глава и впи поглед в очите на съпруга си:
- Сириус,по-добре замълчи и не казвай нищо за което после ще съжаляваш - каза спокойно тя и продължи да дава отварата на Снейп.
Съпругът й занемя,но яростта му отново набра сили и той продължи:
- Да замълча?А може би искаш и да стоя да гледам как прегръщаш този изрод?!Защо Виктория?Защо го правиш?Какво толкова има Снейп,което аз нямам,че винаги търсиш него?-крещейки той блъсна с юмрук стената и няколко стъкленици паднаха от рафта и се разбиха на пода,но той продължи да вика без да им обърне внимание - Защо Виктория?През всичките тези години ... Сев това,Сев онова ... Толкова ли го обичаш? - изпаднал в дива ярост,той се доближи до нея,дръпна я грубо за раменете й я разтърси - Защо ме върна Виктория?Защо ... След като в сърцето ти има място само за него?Мерлин го взел,трябваше ли да ме съживиш за да ме убиваш бавно всеки ден,като ме караш да се състезавам с него?Щом толкова не можеш без скъпия си "Сев",аз ще се оттегля и ще ви оставя да бъдете щастливи! - изрече с болка той и се запъти към вратата.В момента,който щеше да напусне кабинета,Виктория събра сили и каза през сълзи:
- Беладора е жива!Преди малко бях при баща си!Приложих "Круцио" на Снейп и "Сектумсемпра" на Малфой.Сключихме сделка ... Бела ще дойде в Хогуортс! - изрече тя на един дъх и подвласна на емоциите от преживяното изпбухна в плач...
Сириус замръзна като закован пред вратата.В мислите ми препускаха ужасяващи картини и той потпепери представяйки си Виктория изправена сама пред Волдемор и най-жестоките му смъртожадни...И Беладора ... Малката им дъщеричка ... Помнеше как я люлееше докато заспи и й разкаваше приказки за велики магьосници...Нима бе възможно да е жива?!Изведнъж глух тупот го изтръгна от вцепенението му и когато се обърна видя Виктория,която се бе свлякла на пода и неудържимо ридаеше изливайки със сълзите си всички емоции от преживяното.С 2 големи скока той се озова до нея и я взе в прегръдките си.Милваше я по косата и се стараеше да я утеши,но скоро и по неговите страни взеха да капят едри сълзи.Сепна ги глухото стенание на Снейп,който продължаваше да лежи в несвяст на канапето.Вики скочи и сложи ръка на челото му:
- Целият гори - изхлипа тя през сълзи - О,Сириус,аз го нараних ... Приложих му непростимото проклятие и не спирах,въпреки,че виждах как страда и се гърчи от бокла ... Толкова съжалявам ... Аз не ... - тя не довърши,защото отново избухна в плач.
- Не се тревожи - опита се да я успокои съпругът й - Всичко ще е наред ... Свини не е някой вчерашен келеш,трябва нещо повече от едно проклятийце за да го ликвидираш ... Повярвай ми ... Прилагал съм му какво ли не ...
- Но не и Круциатус,нали Блек - дочу се слаб глас от канапето - Никога не ти стискаше да ми приложиш непростимо проклятие - заяде се Снейп,който бе дошъл в съзнание,но състоянието му още беше плачевно.
- О,Сев ... Ти си жив! - извика през сълзи Аврора и се хвърли на врата му.
- Както отбеляза Блек,нужно е нещо повече от някакво си проклятие за да ме извади от строя - опита се да й се усмихне той - Макар,че Вики,не мога да отрека че си те бива ... Блек,на твое място не бих я ядосвал ... Луциус сигурно цял месец ще пие кръводобиваща отвара след нейната "Сектумсемпра" ...
Въпреки нелепата ситуация Сириус се усмихна,а Вики се зае да върка нови отвари и елексири за да възвърне силите на Снейп.Няколко часа по късно пренесоха Снейп в болничното крило и Мадам Помфри ги увери,че до няколко дни ще е отново на крака.Разбраха се Виктория да поеме часовете по ЗсЧИ и го оставиха да си почива.Когато се върнаха в кабинета й,Сириус заговори със сериозен тон:
- А сега ми обясни подробно какво се е случило и Какво в брадата на Мерлин си намислила?
Тя замълча няколко минути,но знаеше,че няма как да не каже на съпруга си и за това започна с треперещ глас:
- След вечеря,Сев дойде в кабинета ми да попита как е минал първият ми ден като преподавателка... Но не беше само това ... Имах някакво ужасяващо предчуствие,но не знаех какво...Докато той не ми показа ръката си ... Знакът беше ярко черен ... Той ги призоваваше ... Трябваше да отида,трябваше да знам ... Тя не е мъртва ... Добре е!Жива е и скоро ще бъде до нас!
- И какво точно стана? - запита нетърпеливо той,вече предусещаше плановете на жена си,но се надяваше да греши.
- Отидохме в Забранената Гора и се магипортирахме до имението на Малфой.Сдърпах се с него в коридора,но в крайна сметка се видях с баща си ... Казах му,че искам Бела и съм готова на всичко да си я върна...А той поиска от мен да му докажа предаността си ... Накара ме да измъчвам Сев ... После поиска и да го убия ...
Сириус въздъхна облекчено,щом не бе успяла да изпълни нарежданията на Волдемор,заначи все пак той нямаше да я включи в плановете си.Но спокойствието му не трая дълго,защото тя продължи :
- Естествено отказах да го убия ... Обясних му,че ще е прекалено подозрително и Дъмбълдор ще усети плановете му ... Предложих да убия Малфой ... Той ми повярва скъпи ... Повярва ми и обеща че скоро ще ни върне Бела ... Ако ... ако ... аз .... ако застана до него - изрече едва тя.
Кръвта на Сириус се смрази и той пребледня:
- Ти полудя ли?Как дори си го помисли .... Виктория как Мерлин го взел дори ти мина през ума да ...
- Знаеш,че не бих поела неговият път Сириус - каза с болка в гласа си тя - Но нямам избор ... Така ще си върнем дъщерята и ще узнаем плановете му ... Ще разберем повече за хркусите и за това как можем да го унищожим ... Трябва да го направя ... Знаеш,че трябва!
- Да не си посмяла и да си го помислиш Аврора! - изкрещя отчаяно той - Знаеш ли на какъв риск се излагаш?Не мога да те изгубя .... Не и отново!
- Ти би ли го направил ако си на мое място?!Би ли рскувал всичко за да върнеш дъщеря ни и за да спреш Волдемор?! - каза тя и се взря в очите му.И двамата знаеха отговора.Той само кимна,притеглия в обятията си и започна да гали косите й.Стояха така с часове,докато утрото не ги окъпа с лъчите си и те не осъзнаха,че въпреки всичко имат часове през деня.Отидоха набързо да си вземат душ и слязоха на закуска.Виктория бе приела обичайното си ведро насртоение,но Сириус знаеше какви мисли тровят душата й ...

Заглавие: Re: Фен Фикшън Сря Мар 12, 2008 6:37 pm

Глава 12

Писмо от Дурмщранг

Хърмаяни Рон и Хари закусваха в Голямата Зала,когато влетяха хиляди сови,носещи сутришната поща.Хедуиг кацна до Хари и пусна в скута му новият брой на Пророчески Вести.Но тя бързо излетя за да направи място на един голям качулат бухал да се приземи на нейното място.Той пусна в един тежък пергамент до Хърмаяни,изгуха гърлено и отлетя.Момчетата впериха въпросителни погледи в нея докато тя развиваше свитъка.Помълча няколко минути прекарвайки поглед по редовете,а сед това зачете на глас:
- "Скъпа,Хермояни...
- И от кой е писмото - попита очудено Хари.
- Ако си решила да ни се хвалиш с любовните си писания,от тайни обожатели,по-добре ни го спести - каза намръщено Рон,а ушите му почервеняха от ревност.
- Въобще нямам такова намерение!-отвърна троснато тя и прибра пергамента в чантата си,след което стана припряно от масата и излезе от залата.
Хари и Рон си размениха слисани погледи,след което измърмориха нещо подобно на "момичета" и продължиха със закуската си.После станаха и се отправиха нетърпеливо към кабинетът по Защита срещу черните изкуства,понеже не искаха да закъсняват за часа при Снейп.Но останаха силно изумени,когао завариха зад катедрата да стои Виктория.
- Добър ден ученици - поздрави тя - Професор Снейп не се чуства добре и няколко дни аз ще го замествам... Да - кимна тя към вдигнатата ръка на Рон.
- Ама какво му се е случило ? - Запита той .
- Нищо не му се е случило ... Просто не се чуства добре и е нужно да прекара няколко дни в болничното крило за да възстанови силите си.А сега ако няма други въпроси да преминем към урока.Някой знае ли какво е инферний?
Никой не се учуди,че ръката на Хърмаяни се стрелна във въздуха.
- Да,госпожице Грейндър - даде й думата преподавателката.
- Инферниите са мъртви тела,които с черна магия са подчинени на магьосника,който ги е разбудил ...
- Правилно,10 точки за Грифиндор! - усмихна се Виктория. - И така,инферниите са трупове на мъртъвци,всъздигнати с черна магия.Те нямат мисли и чуства,а инпълняват безропотно заповедите на господаря си.Преди години Волдемор - Виктория не обърна никакво внимание на ужасените лица и тихите изписуквания на някои от учениците - бе събрал своя армия от инфернии с която сееше ужас и смът.За щастие обаче,инферниите не са неуязвими и си имат слабо място.Те са създания на мрака и като повечето такива се страхуват от топлина и слетлина.Огън!Това е нещото с което можете да ги победите.За това днес ще упражним именно заклинанието "Лумос Солем",което изхвърля огнен лъч от пръчката.Тя замахна с пръчката си и подсили стената,след което нареди учениците в колона и ги накара един по един да пробват магията,като обяснваше на всеки къде греши и как да се справи по-добре.В края на часа почти нямаше пострадали,ако изключим един подпален чин и няколко поопърлени мантии.На обяд Хърмаяни седна до Хари и Рон,но ги отбягваше и изглежда още се цупеше.Накрая Хари не издържа и попита:
- Хърмаяни,от кого всъщност е това писмо?
Тя помълча миг-два,но накрая реше че вече няма да им се сърди и каза:
- Писмото е от Виктор ... и ако спрете с подмятанията си и заяждането,ще ви кажа какво ми писа!
- От Виктор ... Виктор Крум?Ама вие още ли си пишете!Нали уж ... - започна Рон,но Хари го скастри.
- Млъкни Рон.Обещахме на Хърмаяни,че няма да я прекъсваме за да ни разкаже какво й е писал Крум.
Рон се нацупи,но тя не му обърна внимание а заговори:
- Всъщност помоли ме за нещо ... В Хогуортс ще пристигне нова ученичка ... Негава приятелка от училище и искаше да се погрижим за нея ...
- И какво,сега трябва да забавляваме накаква първокурсничка? - запротестира Рон.
- Ох,изобщо слушаш ли ме като говоря ... Казах,че идва нова ученичка,която се премества от Дурмщранг ... Тя не е първокурсничка.Всъщнос ще е в нашия курс ... И Виктор ни моли да й помогнем да се ориентира в училище,защото не познава никой тук...
- Значи ще има нова ученичка ... Странно,а казва ли защо се прехвърля тук?И то след като учебната година вече е започнала?! - зачуди се Хари.
- Всъщност не - поясни тя - Пише само,че негова приятелка ще се премести в Хогуортс и ни моли да й помогнем.Дори не казва кога точно ще се появи.
Денят мина в обсъждане на на новината за новата ученичка.Рон заключи,че щом е от Дурмщранг непременно ще е в Слидерин,но останалите не бяха много съгласни.Дори и не подозираха,колко скоро новата ще промени животът им за винаги ...

Заглавие: Re: Фен Фикшън Пон Май 12, 2008 6:26 am

Глава 13

В болничното крило

След като хапна набързо в Голямата Зала,Виктория прошепна нещо на съпруга си,каза довиждане на колегите си и излезе припряно,отправяйки се към болничното крило.Отиде направо до леглото на което бе Снейп,но се изненада когато дочу гласове иззад балдахиновите завеси.Не беше очаквала,че при него ще има друг посетител.Спря се на няколко метра от там и се заслуша в разговора.
- Не би трябвало да си тук! - дочу тя умореният глас на Сивиръс. - Не е подходящо място да говорим!
- Но професоре,разбрах от татко какво ви се е случило и исках да видя как сте - разпозна тя гласът на едно момче от Слидерин което се държа доста враждебно в часа й.
- Казах ти вече,не е тук мястото да говорим! - отвърна раздразнено Снейп. - След няколко дни,когато напусна болничното крило ще те извикам в кабинета си.Там може да обсъдим на спокойствие всичко което те вълнува!
- Ах тази Виктория ... за каква се мисли ... И какво като е дъщеря на Лорда,нима има правото да се отнася така с най-преданите му довереници!Семейството ни винаги е служило вярно на ...
- Замълчи! - извика ядосано професорът - Драко,трябва да бъдеш много предпазлив ... Как смееш да говориш ...
- Но аз вече съм един от вас!Вижте - прпипряно каза момчето вдигайки ръката си към светлината.Дори от мястото си Виктория успя да види Черният Знак белязал китката му.Тя стисна ръка към устните си за да не извика от възмущение.
- Върви си! - отвърна му Снейп с тон нетърпящ възражения - Ще говорим по-късно!
Момчето явно искаше да възрази,но след кратък размисъл тръгна смутено към вратата.Виктория изчака няколко минути докато се убеди,че то е напуснало стаята и се доближи до леглото.
- От кога подслушваш? - запита я Снейп,като вдигна поглед към нея.
- Не подслушвах! - отвърна му нацупено тя. - Аз просто дойдох да те видя и чух ...
- Да да ... Подслуша! - поправи я с кисела усмивка той. - Какво точно чу?
- Достатъчно за да се отвратя!Значи това е синът на Малфой? - запита тя и след като той и кимна тя продължи - Явно крушата не пада по далече от дървото!От кога е смъртожаден? - попита тя притеснено.
Снейп въздъхна и заговори с пресипнал глас,така,сякаш думите му причиняваха болка:
- От скоро...Черният Лорд го направи свой последовател не толкова за да го използва,а по-скоро за да накаже Луциус заради провалът му в Министерството ... Натоварил е младият Драко със задачата да убие Дъмбълдор - завърши тъжно той.
- Нима очаква,че това момченце ще успее? - изуми се Виктория.
- Ни най-малко! - отвърна мрачно Снейп - Най-вероятно ще го остави да се провали,а после ще го убие показно,за назидание на останалите ... Да им покаже какво се случва с хората подвели Черният Лорд ... След това ще възложи задачата на ... - но той не успя да довърши мисълта си,а очите му се разшириха от ужас,осъзнал кой ще е следващият натоварен с мисията.
- На мен!Ще ме накара аз да го сторя! - изпища ужасено тя,а той само кимна и стисна ръката й за да я успокои до колкото може.
Тя коленичи до леглото му и сложи глава на гърдите му,оставяйки сълзите й да се стичат изливайки болката и ужаса й.Сивиръс нежно галеше косите й и се опитваше да я утеши,а тя продължаваше да плаче и да хлипа.След няколко минути Аврора успя да се увладее и се надигна.Избърса сълзите си и пооправи измачканата си мантия.Сев се усмихна леко на женската й суета,но знаеше,че с тези механични действия тя се опитва отново да дойде на себе си.Двамата се гледаха няколко минути,всеки потънал в своите мисли,докато накрая той не наруши възцарилото се мълчание с едни въпрос:
- Ако се стигне до там Виктория,ще можеш ли да го направиш? - запита я загрижено той.
Тя помълча известно време загледана в мъждукащия пламък на свещта до леглото му.Изглеждаше съвсем отнесена,сякаш сънуваше с отворени очи и той се зачуди дали е чула въпроса му за това го повтори.Тя вдигна погледа си,впери го в очите му и с треперещ глас отвърна:
- Не съм сигурна!Не знам,Сев,наистина не знам!И това ме плаши!Ужасявам се до смърт от мислълта,че не мога да кажа "не съм способна на това"!Ами ако съм способна?Ако той е прав и аз съм като него? - запита тя с пресипнал глас.
- Недей така,Вики!Познавам те!Ти си най-милият и всеотдаен човек който съм срещал!Ти не си способна да нараниш и да измъчваш по начина по който той го прави!ТИ не си като него! - започна да я успокоява Снейп,но тя не му позволи да продължи.
- Дали,Сев?Дали?Познаваме се от години,а никога не съм предполагала че ще ти приложа непростимо проклятие!А го направих!И това което ме ужасява най-много е,че част от мен наистина се наслаждаваше на болката която ти причиних... - завърши тя,изправи се и пред смаяният поглед на Снейп напусна стаята.