Замъкът "Черната роза"

Замъкът се намираше в околностите на градчето Епине Сщв Сен. Тук беше израстнала майката на Симон, а сега и девойката отрасваше там. Имота беше меко казано огромен, прекалено голям за едно момиче и неговите прислужници. Беше поразително как никога не се бе губила вътре. Дворът беше също голям, но най-вече задния. Там имаше малко, изскутвено езеро, малка горичка, няколко отделни постройки, които най-вече се изпзолваха през лятото и сумати други неща.

П.П. Може би скоро ще го пооправя и снимки ще сложа, но за сега ме мързии Twisted Evil

Навън чуруликаха птички, слънцето грееше и облаче не се появяваше. Беше наистина спокоен и красив ден. В замъкът цареше гробна тишина. Всички очакваха "малката господарка" се прибере от разходката си преди тръгване. Никой не знаеше къде е и защо я няма.
Пук! - чу се откъм антрето. Габриел- една от прислуниците- се запъти към помещението. Там, французойката събуваше чехличките си.
- Здравейте, госпожице Блекроуз. Как мина разходката? - 41-годишната жена бе както винаги мила към момичето, което бе отгледала от бебе.
- Млъкни, Габриел, оставете ме на мира! - явно не бе в добро настроение. "Някой я е ядосал" помисли си жената и се прибра в кухнята, където останалите момичета чакаха да разберат защо се е развикала тийнейджърката.
----------
Симон се качи в стаята си и затръшна силно вратата. Меко казано бе бясна. Събра багажа си набързо, изпозлвайки магическата си пръчка и реши да попромени външния си вид. Замени шарената блузка и късите панталонки с една дълга, черна рокля, която тясна до кръста, а след това се разширяваше. Не бе много дълга и се разкриваха хубавит ей бедра. Тийнейджърката извади наново кутийката, където бяха обиците й за език и си избра една с черно топче. Смени я с предната(червена) и се огледа в огледалото. Само след три секунди изглеждаше адски красива и същевременно наистина мрачна. Смени червената коса, "боядисана" тази сутрин с гарваново черната, очите й придобиха бистър син цвят, а кожата се превърна в мъртво бледа, както е по рождение. Доволна от резултата, тя взе куфара си в ръце и слезе надолу. Носеше го по мъгълски по незнайна причина.
- Много сте красива, госпожице Блекроуз- обади се градинаря, който не се знаеше какво търси вътре в замъка.
- Млъквай, идиот такъв! - скастри го набързо момичето и без да обръща повече внимание продължи пътя си.
Симс стигна до антрето, където всичките й слуги се бяха наредили в една редичка. "Пфф" само си помисли французойката.
- Чао! - само им каза тя и както слизаше по стъпалата, се чу пук! и изчезна. Прислужниците меко казано се ошашавиха.