Запознанството

Заглавие: Запознанството Пон Яну 19, 2009 1:40 pm

Ан излезе от замъка и се запъти към водопада.Когато стигна до там седна на един камък и се замисли...Как можеше да и бъде толкова скучно...Такa и се искаше да има нещо интересно около нея,а не да бъде като дух в замъка,който никой не забелязва...

Свечеряваше се...въпреки настъпващото лято, мракът бързо превземаше пространството около Тюсанд. Жалко, че не беше само пространството около него, а окупираше и това в самия него. Иронията в живота му никога нямаше да избледнее толкова лесно, дори и да се намираше на милион км от Италия.
Стари спомени, едни весели, други по-скоро болезнени изникваха пред лицето на магьосника. Всичко се въртеше...един непрекъснат кръговрат
След като беше напуснал "приятната сбирка" във Фъбиндън, Джейсън милсеше да се качи в стаята си, но нещо го теглеше към околностите на замъка. Искаше от първия си ден да научи всичко възможно за това място. Добре че вече беше на 4-тото си кафе и нямаше опастност скоро да се строполи някъде наблизо, изолиран от всичи онези мижави същества, с които трябваше да живее известно време.
Зеленоокият скоро наближи някакъв водопад, румоленето го издаваше още от началото на горичката.
"Идеално...поне ще мога да се отпусна за час-два" помисли си той и се усмихна широко...скоро не го беше правил
След миг усмивката му се изкриви в небрежно скрита ненавист. "О, супер...и тук имало индивиди" - завъртя той очи виждайки пред себе си някакъв силует...

Ан си стоеше до водопада. Бързо стичащата се вода я успокояваше,караше я да се чувства свободна,беше забравила проблемите си.Това си беше истинско блаженство за нея това спокоиствие.Тя се беше замислила над популярноста си в училище,искаше и се да стане малко по известна да си намери приятели.
Тази ситуация прекъсна някакъв шум зад нея. Тя се обърна и видя момче,което я наблюдаваше някак си враждебно.Тя се почувства доста неудобно,изчерви се. След това го огледа.Изглеждаше и едно от онези момчета,които не и се искаше да познава,но в същото време намираше нещо магнетично в него,което я привличаше. Тя се смути от мислите си. Затова реши да стопи леда.
"Здравеите."каза срамежливо тя. "Незнаех че сте тук.Бях се замислила"
Стори и се глупаво че му говори на вие.
"Междудругото аз съм Ан.Приятно ми е" и подаде ръката си свенливо и неуверено.
...

Тюсанд се приближи напред, само няколко крачки колкото да види по-ясно момичето. В сравнение с индивидите от женски пол, които беше срещнал до сега, тя му се струваше някак красива. Слабата светлина се отразяваше в златисто-русите й кичури и весело трептеше.
- Аз съм Джей - усмихна се бегло той
- Просто Джей? - попита срамежливо момичето
- Просто Ан? - отвърна й магьосника, вдигайки дясната си вежда
Ан се усмихна, но не каза цялото си име, явно щяха да го карат на прякори.
- Защо си тук? - погледна я новопристигналия, гледайки остро със зелените си очи право в нейните сини
- Просто така, обичам да се разхождам. А и ми беше повече от скучно - каза Ан, поглеждайки надолу. Явно се беше смутила...
- Аха, ами надявам се да нямаш нищо против, че съм тук...защото няма да се махна - смигна момчето и започна да се оглежда.
Намираха се на окло 2-3 метра от водопада..

Ан погледна към водопада.Наистина се чувстваше някак странно в компанията на момчето.Искаше и се да проведе някакав разговор ,но незнаеше какво да каже.Реши да опита.
- А ти какво правиш тук.-и погледна задълго в неговите зелени очи-Не че имам нещо против.Добре е да имаш компания,особено когато времето ти се струва някак спряло.
-На мен ли така ми се стружа или ми изглеждаш някак отегчена?-жапроса му разбира се беше риторичен.-Мога ли да помогна с нещо?
На Ан и се виждаше някак странно момче да и говори така.Тя наистина се изчерви.Реши да се пошегужа.
-Ммм освен ако можеш да се правиш на клоун.Като те гледам ми изглеждаш серьозно момче.-стори и се че шегата и е плоска и жеднага се опита да оправи нещата-Беше шега.Положението ми не е чак толкова сери озно,просто ми е скучно.
След това отиде и седна на един от камъните близо до водата и започна да си играе с нея. Усети че и Джеик я последва и сяда до нея.Тя се обърна и му се усмихна мило.

- Да знаеш разбирам от шеги - засмя се той
- Да де...но нали знаеш, когато изтъпееш толкова много и не знаеш вече какво да кажеш - каза Ан и погледна надолу
- Е сега, не се излагай...винаги има какво да се каже - смигна й той
- Като например?
- Ами като за начало...на колко си? - попита я той, гледайки право в очите й
Магьосникът имаше този навик - винаги да гледа хората в очите. Опитваше се да ги притисне, уплаши по някакъв си негов странен начин. Имаше тази дарба...да стряска хората. Определено го правеше нарочно. Беше в кръвта му да си играе с тези около него, да ги манипулира. Задаваше много въпроси, винаги с някакво тайно значение, но винаги правеше така, че да не успеят на него да му ги зададат. Беше си природен талант...
- На 15 години съм. Това е красива възраст - усмихна се тя
- Така е, но и е малко ограничаваща. Не мислиш ли? - попита я Джейк с леко отнесен поглед

-Хммм,незнам какво точно имаш впредвид под ограничаваща,но съм сигурна че не съм от хората,на които могат да им се наложат някакви ограничения.-и се ухили мило на събеседника си.
-Да разбирам ли че си буйна личност?-и намигна,но по-някакаж остър надменен начин.Това стресна Ан и тя леко се отдръпна.Без да иска се подхлъзна и за малко да се озове във водата,когато някои я хвана през кръста.И се озова очи в очи с Джеик.

- Знам, че съм сладък, но не предполагах, че чак толкова...да падаш във водопада само, за да те прегърна? - подсмихна се момчето
- Глупости! - извика Ан и доста обидена се опита да се изтръгне от "лапите" на Джейк - Усетих, че си надменен, но не предполагах, че си чак толкова! - напарви физиономия момичето
- Винаги очаквай неочакваното - каза й магьосникът със спокоен глас, който определено не изпъкваше на фона на нейния
- Ще ме пуснеш ли? Или искаш да си изпатиш? - пое си дълбоко въздух Ан и отново се опита да се оттласне от него.
Доста жалък опит. Въпреки, че магьосникът не изглеждаше кой знае колко силен, усилените тренировки в Китай все пак бяха оставили следа у него. Без усилие задължаше русото момиче. Не че искаше да я ядосва...просто се забавляваше
- Виж сега...толкова ли съм ти противен, че искаш да бягаш толоква бързо? Виж колоко добре си изкарваме. - засмя се той и отпусна хватката си
Нямаше за цел да я дразни. Странно..това почти винаги беше целта му спрямо околните, но този път някак си искаше да действа различно

Ан усети бузите и ненормално изчервени имаше чувството,че може да мине за светофар на някое кръстовище.Но се съвзе и се усмихна мило,някак си не и се искаше да се звери на това момче,нищо че в друг случей до сега да си беше тръгнала.
-Мисля че не си изкарваме по никакъв начин...за сега.-тя се усети че май туку що беше казала нещо звучащо като намек.Но това не я уплаши беше и интересно каква ще е неговата реакция.Погледна го в очите,а той сякаш я прецеждаше с поглед,от горе до долу...и тя се почувства като стока в магазин.И някак и се прииска да бъде оценена от купувача той наистина и допадаше.

- За сега...а щом още не си си тръгнала - Джейсън я огледа отново от горе до долу, показвайки й че вече не я държи - Да разбирам ли, че искаш да има продължение?
- Продължение на какво? - погледна го Ан и се усмихна
- Хм, интересен въпрос. - подсмихна се момчето
- А отговора инетресен ли ще бъде? - засмя се Ан
- Много си сладка, знаеш ли? - засмя се Тюсанд и прокара ръка през косата си.
Момичето наистина му изглеждаше красива, и то много. А сега и се държеше доста свястно, не като повечето кифли. Това му харесваше.
Не че до сега не беше срещал нормални идивиди от женски пол, просто беше забравил да обръща внимание на това качество. Така или иначе беше свикнал всичко живо, което си поиска да му се лепи, но вече му бе омръззнало. Рано или късно всичко достига до своя край. Но зад всеки тъмен завършек се крие забавно начало. "И без това нямам какво да губя, животът е една игра..." - мислеше си той, очаквайки отговора на Ан

-Хмм сигурно си свикнал на този въпрос да ти отговарят със Ти също,Ти повече,но аз ще ти кажа само мерси.-усмихна се мило и погледна към жодата.-Сигурна съм че го задаваш доста често.-още не се познаваха,а тя вече имаше някакво странно чувство...във корема...гъделичкане.
Беше и много интересно какво му се върти ж главата.Дали бе привлякла вниманието му или той само си играеше.
-Кой курс си?Аз съм 4ти.А от кой дом си?