Фен-Фикшън

Заглавие: Фен-Фикшън Съб Ное 29, 2008 5:15 pm

Таа,фикчето ми се казва Загадкките на 4-те предмета,а за да добиете повече представа за какво точно се разказва:
В един най-обикновен ден Джеймс-Сириус Хари Потър получава писмо за "Хогуортс".Историята започва от тук.Джеймс,заедно със своята най-добра приятелка Виктория Блек заминават за "Хогуортс",без да подозират,че с постъпването си,двамата ще се отдалечат един от друг.Дуел,ново приятелство и караница ще доведе до раздялата на Вики и Джеймс,раздяла,която продължава седмици наред.Накрая,подтиквани от воите приятели,Вики и Джеймс отново стават приятели.Следва Коледна ваканция в дома на Джеймс заедно с най-добрите му приятели-Теди Лупин,Виктория Блек,Хелга Смит,Люк и Лизандър Лонгботъм.След това всичко тръгва по старому,но не задълго."Хогуортс" е разтърсен от изчезването на най-скъпите неща в "Хогуортс".Една сутрин Луиза,Скорпиус,Хелга,Вики,Джеймс,Лизандър,Теди и Люк се събуждат,за да унаят,че пръстенът на Салазар Слидерин,чашата на Хелга Хафълпаф,меча на Годрик Грифиндор и диадемата на Роуина Рейвънклоу липсват.Навсякъде където и да се обърнат,осмината чуват шушукания и всички смятат,че именно Джеймс и Скорпиус са отмъкнали вещите,обединявайки се.Но същият следобед,отивайки в Библиотеката,Лизандър отваря таен вход,оставен от Създателите на "Хогуортс",вход към незнайна Стая На Създателите,която може да бъде открита само от наследниците на четирите дома.Загадката става още по-интересна,когато Луиза е отвлечена.Останалите седмина се обединяват в търсенето на Лу и Четирите предмета,а след това...Скорпиус разбира нещо важно-не е важно от кой дом си и дали си мъгълокръвен,или чистокръвен,важно е какъв си вътрешно.
Не е кой знае какво,но се надявам да ви хареса
P.S:Моля ви,не пускайте мненията си тук,а в темата Фен Фикшън0Загадките на 4-те предмета мнения.Бих искала тук да ми е подредено и да няма мнения Wink

Заглавие: Re: Фен-Фикшън Съб Ное 29, 2008 5:16 pm

1 Глава-Първата страница на едно вълнуващо начало с незнаен край

-Ставай,ставай,ставай,ставай бате!-провикна се едно възбудено детско гласче.Джеймс отвори очи и първото,което видя,беше червената коса на малката му сестричка Лили,която беше залепнала от потта.С огромни усилия,той вдигна малката си сестричка от себе си,след което махна косата й от лицето си и едва-едва пророни:
-Лили,събота е,а часът е едва осем.Искам да се наспя поне един път.
Червенокосата му сестричка обаче нямаше никакви намерения да отави батко си намира.Сега тя отново седна отгоре му,след което каза,подсмихвайки се:
-Вики те чака на вратата!
-Боже мой!Съвсем забравих!
В паниката си Джеймс се изтърси от леглото на пода,а Лили се закикоти.Момчето бързо се заоблича,след което светкавично отвори вратата.
-Сори,че позакъснях,Вики,ама...
-Добро утро,Джеймс.Днес си станал необикновено рано.На какво се дължи...
ТРЯС!Джеймс затвори вратата под носа на изненаданата си майка и гневно погледна Лили.
-ЛИЛИ ХАРИ ПОТЪР!-изкрещя Джеймс извън себе си от ярост!-КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ КАЗВАМ ДА НЕ МИ ПРАВИШ ГАДНИ НОМЕРЦА!
Някой потупа Джеймс по рамото.
-СЕГА ПЪК КАКВО ИСКАШ!-изкрещя Джеймс,убеден,че това е Лили.
-Сори,братле,ама някои хора се опитват да спят.-дочу се умореният глас на по-малкият брат на Джеймс-Албус.-Тъй,че ако искаш да крещиш,нека това да не е в стаята в съседство с моята.
-Извинявай,Ал,не знаех че спиш!-каза Джеймс намръщено и затвори вратата.След което погледна яростно към Лили.
-ААА!-изпищя тя и започна да бяга в кръг в стаята,а Джеймс тръгна по петите й.Тъкмо когато беше приклещил сестра си,в стаята влезе...
-Мамо!-извика Лили с облекчение.
-Какво за Бога става тук?-гневно кресна Джини.-Джеймс,защо си приклещил Лили?
-Аз...-заекна Джеймс.
-Той се опитваше да ме хване както винаги.-информира я Лили и със задоволство видя как майка и я погледна с разнежен поглед и яростно погледна Джеймс.Лили обаче се разочарова,когато майка и просто каза:
-Хайде,Лили,ела да ми помогнеш със закуската.
Лили послушно тръгна след нея.
-С теб ще се разправям после.-добави Джини.
При тези и думи Лили засия.Тя си умираше да гледа как майка и гълчеше и заплашваше Джеймс,знаейки,че наказанията никога не биват изпълнявани.Джеймс за съжаление също знаеше,че не е заплашен с нищо.Затова той изчака майка си да излезе от стаята,след което прошепна на Лили:
-Днес се измъкна за пореден път,малка госпожичке,но някой ден аз ще си довърша сметките с теб.
Развеселена Лили каза:
-Ще видим,братко,ще видим.
След което излезе от стаята и заподскача след майка си.
.................
Джеймс слезе леко умърлушен на закуска,докато Албус още спеше.
-Какво има за закуска?-попита той.
-Печени наденички,препечени филийки и бекон.-отвърна му Джини с усмивка.
-Супер.
-Къде е Ал?-попита го Лили.
-Още спи.-измърмори Джеймс.
-О,ще се погрижа съня му да не продължава още дълго.-каза Лили усмихната.
Джеймс понечи да и възрази,но Лили вече бе твърде далеч,а и Джеймс знаеше,че науми ли си нещо,сестра му винаги трябва да го направи.Въздъхвайки,той си каза на себе си:
-Ех,Лили!Понякога просто не знаеш кога да спреш.
.................
Понички,течен шоколад,гигантска вафла с лешникови парченца,сладолед...
ЛЬОС!Ал никога не си беше представял завършването на съня му с една кофа ледена вода,посипана отгоре му.Изненадан той отвори очи и изкрещя.Зъбите му затракаха от студ.Той чу кикот над главата си и погледна нагоре.Ярост се прокрадна в него,виждайки източникът на събуждането му.Зелени очи с шеговити пламъчета в тях.Това не можеше да е никой друг,освен...
-ЛИЛИИ!-ревна Ал,мигновено стана и се затича след нея.
................
Дочул глевните крясъци откъм ставта на по-малкият му брат на вторият етаж,Джеймс въздъхна и каза:
-Войната между тях вече започва.
Няколко мига по-късно от стълбите се появиха Лили и Ал,който гонеше Лили с възглавница в ръка.
-...и ще те изкормя,и ще те опека,и като попитат:Ммм,вкусно!Кака е рецептата?;ще кажа...

-Спри веднага да гониш сестра си.Албус-Сивиръс.
Дочул, и двете си имена,Ал спря на място.
-Така.Много добре.А сега отиди да се преоблечеш.Ще ходим на гарата да вземем Вики,че Рали и съпругът и са много заети и са на важна мисия.
Ал започна да мърмори,но все пак се качи горе в стаята си.
................
-Добре,вче сме на гарата.Дойдохме,изчакахме,тя не се появи.Хайде вече да си тръгваме,преди да е пристигнала.
-Оо,я се стегни,Ал.-каза му Джеймс и го сръга в ребрата.
-ДЖЕЙМС!-се чу вик.Джеймс се обърна и в миг я видя!Виктория Блек тичаше към него развълнувано,влачейки един малък сак след себе си.
Джеймс също се затича след нея.Мислеше само за нея!Никой друг не му бе в главата сега.Той стигна до Виктория и я прегърна силно!
-Хей,как си?-попита я той.
-О,вече много по-добре.Тръгваме ли?
-Ама разбира се.
Джеймс взе сака на Вики и двамата тръгнаха към колата.
.............
Вики и Джеймс играеха,пръскайки се с вода.
-И играта приключи с пълна победа за г-ца Виктория Блек!
Виктория беше измокрена и трепереше,но въпреки всичко беше щастлива.
Докато влизаха в кухнята,Вики сподели с Джеймс:
-О,Джеймс,ако знаеш какво се случи!Получих го!Получих писмото!
Джеймс много добре знаеше за какво писмо става въпрос.
-Наистина?-попита той ентусиазирано.
-Да!-каза му Вики.
-Хайде,разказваай.
-Ами не беше много интересно.Докато четях в леглото си чух почукване на прозореца,погледнах,и това беше совата с писмото.
-Аха.-каза Джеймс.-Ей, сега се връщам.
.............
Джеймс отиде в стаята си,усамотявайки се.Чувстваше се ужасно.Бе с цели три месеца по-голям от Вики,а ето,че тя бе получила писмото,а той-не.
-Ехо?-Майка му леко почука на открехнатата врата.-Може ли?
-Да.-каза Джеймс.
-Джеймс,скъпи,какво има?
Джеймс се поколеба,после каза:
-Не е честно!По-голям съм с цели три месеца от Вики,а тя вече е получила писмото за "Хогуортс",докато аз още го чакам.
Джини едва сдържа смеха си.
-Виж,Джеймс,тук няма значение възрастта.Просто совата на Вики е пристигнала по-рано отколкото твоята.И аз бях така,но после получих совата.
-Наистина ли?-попита Джеймс.Майка му кимна.-Благодаря,мамо.вече съм по-добре.
С тези думи Джеймс хвана майка си за ръка и двамата се запътиха към трапезарията за вечеря.
.................
Тази сутрин Джеймс се събуди по-рано от обикновено.Всъщност нека си го кажем на думата,събуди се първи.Той предчувстваше,че днес не е обикновен ден.Че ще се случи нещо интересно.Един поглед към прозореца опроверга ранното му ставане.Но не!Не можеше да бъде там!Джеймс разтърка с кокалчетата на пръстите си очите си,убеден,че след ги отвори отново,гледката ще е по-различна.Но не!Това бе истина!Една бяла полярна сова стоеше на прозореца и нетърпеливо почукваше с човка на прозореца,с писмо,прикрепено към дясното краче.Джеймс и отвори и тя кацна на рамото му,подавайки краче.Той развърза с треперещи ръце връвчицата и пусна совата,след което обърна писмото от другата страна.Плика бе залепен не с обикновено мъгълско тиксо или лепило.Не,то бе залепено с...марка!Малка,червено-златиста марка с нарисувани отгоре и язовец,орел,лъв и змия.От устните на Джеймс се отрони радостен вик.Той отвори вратата,мина през коридора,след което отвори друга врата,и скачайки на леглото на родителите си и държейки писмото във високо вдигнатата си ръка той завика радостно така,сякаш е станал отличник:
-Получих го!Най-после!
-Какво си получил,миличък?-попита сънено майка му.
-Писмото!-извика Джеймс с блеснали от вълнение очи.-А си мислех,че няма да ме поканят!
-Казах ли ти аз?!-Джини го погледна с гордост.-Тук няма значение възрастта.
Всичко беше наред.Джеймс Потър получи писмото за "Хогуортс".Историята започваше!

Заглавие: Re: Фен-Фикшън Съб Ное 29, 2008 5:18 pm

2 глава-На път към "Хогуортс"

Гара "Кингс Крос" беше претъпкана както всяка сутрин.Влакове тръгваха,влакове пристигаха.Хората бяха толкова забързани,че въобще не обръщаха внимание на две семейства,които бяха доста по-странни от обикновените.
Едното момче беше високо и буташе количка,в която имаше един куфар и една клетка с бяла полярна сова.Момичето до него също буташе количка,но с куфар и две клетки-в едната от които имаше бухал,а в другата дремеше малко котенце-порода персийка.Като изключим това,семейството си беше нормално.Котката на момичето измяука недоволно.
-По-тихо Сиси,ще те пусна във влака.-каза на котето си Вики.
-Хайде,деца!
Двете семейства застанаха пред бариерата между перон 9 и 10.
-Добре,първо ще минем аз и Лили,после са баща ви и Ал,след това ще минат Естефания и Джон и накрая сте вие двамата.-каза Джини,посочвайки Джеймс и Вики.
-Окей.-казаха те в един глас.
-Добре мила,ние сме.-каза Джини и хвана здраво за ръка Лили.След което двете се затичаха към бариерата и внезапно изчезнаха зад нея.Джеймс и Вики разтъркаха очи,за да се уверят,че е истина.Макар и двамата да бяха чистокръвни,те никога не бяха виждали как се минава през бариерата,водеща към перон 9 и 3/4.Джеймс каза:
-Жестоко.
Те изчакаха,докато минат Хари и Ал,и Естефания и Джон.Накрая останаха сами.Джеймс се спогледа с Вики и в очите и прочете,че и тя е малко уплашена и си задава същият въпрос като него.
-Нали...нали няма да се разполовим?-попита Вики.
-Според мама и татко това не се е случвало от 63-та.-каза Джеймс несигурно.
-И все пак се е случвало.-каза Вики.
-Добре,де.При всички положения трябва да минем.
Вики кимна.Джеймс си пое въздух и каза:
-Добре...Едно...Две...Три!
Джеймс хвана за ръка Вики и двамата,бутайки количките с багажите си,се затичаха към бариерата.
Джеймс почувства леко странно чувство.През тялото му премина топлина.Почувства се прекрасно.
Вики усети гадно чувство в стомаха си.През цялото и тяло сякаш премина електрически ток.Догади и се.
Стори им се,че са минавали през бариерата цяла вечност,а всъщност беше едва няколко секунди.Топлината,която Джеймс чувстваше изчезна.Същото се случи и със студа и гаденето у Вики.
-Много се забавихте!Влакът вече тръгва!-извика Джини.Вики и Джеймс се затичаха към влака и в последният момент се качиха през една отворена вратичка.
-Слава богу!Не знам как щяхме да стигнем без влака.-каза Вики успокоена.
-Много лесно-ще попитаме татко и чичо Рон,те ще ни кажат.-пошегува се Джеймс,спомняйки си случката с летящата кола,която баща му му беше разказал преди време.
Вики се подсмихна и каза:
-Хайде да си потърсим купе.
Двамата задърпаха куфарите си през коридораа във влака и се заоглеждаха от двете страни за не препълнени купета.
-Ето тук.-каза след малко Вики и отвори вратичката на едно от мноежството купета,което,както видя Джеймс,за щастие бе останало празно.Двамата с Вики качиха куфарите си на поставките за багаж и седнаха до прозореца.Вики видя в далечината гара "Кингс Крос" и изведнъж се почувства несигурна.Как щеше да реагира баща и,ако я разпределят в "Слидерин"-домът,в който бяха разпределени почти всички от рода Блек,но и който родителите и мразеха?За да потърси утеха,тя се сгуши в Джеймс и каза:
-Чувствам се малко...несигурно.
-А аз пък се вълнувам.-отвърна и Джеймс.
-Я,кой бил тук.Влюбените гълъбчета.-се чу подигравателен смях.Джеймс и Вики се стреснаха и погледнаха нагоре.Пред тях стояха едно момче и едно момиче.Момичето беше ниско и слабо,с черна коса и тъмно кафеви очи.На пуловера,който носеше(на Джеймс му направи впечатление,че и двамата носеха пуловери с еднаква картинка)имаше картинка на змия в сребрист фон."Поредните слидерински отрепки" си каза Вики.Момчето беше високо.Косата му беше руса и зализана назад.Очите му бяха тъмно сиви,пълно копие на очите на Вики,нещо,което никак не и се понрави.
-Не сме никакви влюбени гълъбчета,а просто близки приятели.-сопна и се Вики.
-Недей,не им се хващай.-промърмори Джеймс и каза:
-А ти си ватаряй устата,Малфой!
Сякаш,за да го подразни,момичето каза:
-Така ли,Потър?Напоследък баща ти много взе да се перчи.Той винаги си е бил перко,ама чак пък толкова.
Джеймс стана и се нахвърли на чернокосото момиче.
-Джеймс,какво очакваш?Паркинсон,подочух,че баща ти искал с Малфой да бъдете приятели,защото баща му плащал добре.
-Ах,ти малка...
Паркинсон беше прекъсната от тихо гласче.
-Извинете,може ли да седна при вас?Навсякъде е пълно!Може ли да мръднеш,г-це Паркинсон?!
Едно високо момче със светло-кафеви очи и коса,което,както се виждаше,беше доста срмажеливо се появи иззад Луиза и Скорпиус.Джеймс му кимна.
-Ще се видим по-късно!-изсъска Луиза.-И тогава ще ви натрием носовете.
-Ще ти се.-върна и го Вики и затвори вратата под носовете им.
-Уау,вие сте наистина смели.Да се опълчвате на Малфой и Паркинсон!-възхити им се високото момченце,което току що беше влязло в купето.
-Ти да не мислиш,че ще стоим и ще се оставим да ни обиждат?!-каза му Вики.
Момчето си сложи багажа на поставката.След което каза:
-Аз съм Теди,Теди Лупин.
-Аз се казвам Виктория Блек,а това е приятелят ми-Джеймс-Сириус Потър.Но предпочита да го наричат Джеймс пред Сириус.-каза му Вики и мило му се усмихна.
Вратата на купето се отвори и една пълна жена,която влачеше количка,на която бяха наредени разни сладки,попита:
-Искате ли нещо,милички?
-Едно пакетче всякаквовкусови бобчета,ако обичате.-каза Теди,подавайки един галеон и 50 сикли на жената.
Джеймс и Вики си взеха от всичко по малко.
-Илл,сопол.-каза Теди и направи гримаса.
-Ей,ей,върни сее!-извика Вики на една от шоколадовите си жаби и в последният момент успя да я хване за задното краче и да я напъха в устата си.
-Тия карамелизирани хлебарки са ужасно вкусни.-каза Джеймс.
-Аз бих ги нарекла гнусни.-каза Вики.
-Искаш ли?-И Джеймс и сложи пред лицето една хлебарка.Вики се отдръпна назад.
-Защо все на мен?!-затюхка се Теди,когато му се падна бобче с вкус на ушна кал.
Известно време тримата ядяха от сладките.След малко Джеймс каза,обръщайки се към Вики:
-Искаш ли да поиграем на магьоснически шах?Това лято татко ми подари един.
-Добре.-каза му Вики.
-Но да се обазложим.-довърши Джеймс.
-За един галеон.-добави Вики.
Джймс извади една дъска и множество бели и черни фигурки,под различна форма и двамата с Вики започнаха да играят.Теди се загледа любопитно.
БУМ!Едната фигура на Вики се счупи,а после изскочи от дъската и се възстанови.
БУМ!Същото се случи и с една от фигурите на Джеймс.
Около час и половина Теди наблюдаваше развоя на играта и установи,че и двамата му нови приятели са първокласни играчи по шах.Ту една фигура на Джеймс изскачаше от дъската,ту една на Вики падаше разполовена и после се самовъзстановяваше...Накрая Вики не успя да премисли достатъчно логически и Джеймс и взе царя,давайки край на играта.
-И победителят е Джеймс Потър.-каза Джеймс засиял.
-Браво.-каза му Вики,подавайки му един галеон.
-Е,Вики,в мъгълските игри ти винаги излизаш победителка,но не можеш да отречеш,че аз съм пъровкласен шампион по магьосническите.
Изведнъж от коридора се чу шум.
-Ами ако ни спипат?
-Успокой се,Люк,всичко премислих.
-Ами ако...ами ако ни отнемат 100 точки от домовете?
-За бога,Люк,спри толкова да се страхуваш.А и забрави ли-ние още не сме разпределени.
Някой отвори вратата и вътре нахлуха две момчета,които си приличаха като две капки вода.Очите им бяха сини,а косите тъмно-кестеняви.И двамата бяха високи.Разликата беше,че едното момче беше слабо,а другото-леко пълничко.
-О,извинявайте.-смути се слабото.-Май сме объркали купетата.
-Няма проблем.Седнете,настанете се.-каза Джеймс и учтиво им направи място.
-Как се казвате?-попита Теди.
-Аз съм Люк,а това е брат ми Лизандър.По-голям съм от него с цели пет минути.-каза слабичкото момченце гордо.
-А как да ви разпознаваме?-попита отново Теди.
-Разликата межу нас е,че аз съм слаб,а Лизандър е леко пълничък..-изстреля Люк.
-В кой дом се надявате да сте.-попита Вики.
-О,аз непременно от Рейвънклоу.-каза Люк.-А ти,Лизандър?
Лизандър беше леко объркан.Баща му беше грифиндорец,а майка му-рейвънклоувка.Къде искаше да отиде той?За щастие не му се наложи да отговаря,защото вратата на купето се отвори и вътре влезе един висок префект от Рейвънклоу,който каза:
-Време е да си обличате мантиите,ще пристигнем на гара "Хогсмийд" всеки момент.
И петимата кимнаха едновременно.Префектът затвори вратата и се насочи към следващите купета,за да съобщи,че са близо и на останалите ученици,а през това време Люк,Лизандър,Джеймс,Теди и Вики започнаха да се преобличат от мъгълските си дрехи в черните си мантии.