Отново приключения

Хари и Кари излязоха от замъка и тръгнаха към Вековната горичко. По пътя говореха за Синия Дракон, за магии и магьосници. Щом влязоха в горичката, свеж въздух ляхна в лицата им и те за миг забравиха всичкоте си проблеми. Започнаха да се разхождат и да гледат дърветата, птичките и всичко което привлечеше вниманието им. След дълга разходка, намериха една полянка с шарена сянка и седнаха на нея.

-Всичко тук е УДИВИТЕЛНО !!!-маеше се Кари
-Да така е ,не си ли идвала тук преди?-усмихнато попита Хари
-Нямах тази възможност...единственото място ,което съм посетила е Тъмната гора Фъбиндан .Впрочем защо я наричат така?
Хари се прокашли и отговори:
...

- Заради дебелите клони на дърветата, слънчевите лъчи не могат да проникнат в нея и за това тя е тъмна и мрачна. Но това е най-малкото. В нея живеят създания, смразяващи кръвта. Говори се, че тази гора е стара...стара и древна - сбрала в себе си познание за всичко живо. Но въпреки, че сърцата на върбите, боровете и всички други дървета са прогнили, злобата в тях е като млада вейка. Движейки се безшумно растенията препречват пътя на скиталците минаващи през нея. Но през деня е по-благоразумно да се пътува. През нощта създанията не спят. Бродят и търсят своята нова жертва...

-Това е доста зловещо-изказа се Кари
-Така е ,но нека да сменим темата-предложи момчето
-Добре ...да имаш някакви предложения за това какво да правим...
-Ти си нова тук ,ако искаш бих могъл да ти покажа околноста !
-Значи ти си моят екскурзовод Very Happy

и бих искала да отидем някъде, където ще можем да упражняваме силите си
...

В този момент се чу писък. Двамата погледнаха в посоката от която бе дошъл и видяха Тъмната гора. Хари погледна Кари, извади магическата си пръчка и хукна в посоката, от която бе дошъл писъка.

Карсън разпозна писъка на Анджи.
-Но...но това ми заприлича на гласа на Джи!-промърмори си момичето
Когато се обърна Хари вече тичаше към посоката на звука.
-Хей...Потър изчакай ме-провикна се момичето и започна да бяга с все сили ,за да настигне момчето