Trouble in the future (историята)

Леглото започна да писука тихо, като постепенно звукът се засилваше. Когато достигна до пронизителен вой, Алтамира най-после отвори очи и се размърда. Пищенето спря на мига. Момичето стана, протегна се и с безброй прозевки се насочи към банята. Живееше в малък едностаен апартамент, който наричаше своята “Капсулка”, защото формата на сградата, в която се помещаваше приличаше на гигантска стъклена капсула. Лувеош живееше на последния етаж, а скосеният прозорец, който заместваше четвърта стена, гледаше към морето и голямото пристанище на града. Апартаментът беше разделен на няколко помещения, въпреки, че няма нито една стена, която да спомогне. Частта, където се намираше леглото на момичето беше повдигната на дървена поставка, висока около метър, която служеше за шкаф и гардероб. Имаше кухненски бокс с две столчета в другия ъгъл на помещението, а по средата се намираше огромен диван, кресло и няколко табуретки, наредени върху невъзможно ниска масичка. Всичката мека мебел беше обърната към една от стените, където се намираше внушаващ екран, служещ както за телевизия, така и за всякакви други прищевки на Алтамира. По останалата част от стените висяха най-различни картини, които внасяха уют в жилището. Срещу визуалната техника имаше бюро, затрупано с множество хартийки, листчета, моливи и други принадлежности. Само едно малко място изглеждаше по-освободено и там се намираше вечно работещ лаптоп. По пода на целия апартамент се въргаляха жички, слушалки, кабели и разклонители, няколко колони, поставени на пръв поглед безумни места и какво ли още не. Единствено пространството пред прозореца изглеждаше чисто и подредено. Точно пред стъклата имаше стол, висящ във въздуха, закрепен на въже спускащо се от тавана. Лувеош обичаше да прекарва голяма част от свободното си време в този стол наслаждавайки се на гледката.
Все още по хавлия, тя набързо извади някакъв пакет от хладилника и го пъхна във фурната. Натисна няколко копчета и след малко уредът започна да издава приглушени бръмчащи звуци. След това момичето се насочи към компютъра, за да провери набързо пощата си. Препитаваше се основно от препродажба на разни технологии по интернет и всяка сутрин прекарваше поне няколко часа в изпълняване на поръчки. Кратко пиукане й извести, че закуската е готова. Извади я от фурната в една чиния, наля си сок и отново се запъти към бюрото…

Изведнъж телефонът й иззвъня. Вдигна бързо и сух глас й извести, че трябва да се яви в 13.00 в офиса на Империя. След това прекъсна. Алтамира погледна часовника. Имаше час и нещо да стигне до сградата. Отговори на последните заявки, облече се набързо и излезе…

Сега всеки може да напише как е получил известие от шефа... Преди това можете да си го разиграете както искате. Само да спомена, че часът в моето мнение е валиден за моите съотборници. Другите сте 12.30 или 13.30. Изборът е ваш...

Апартамента на Луна Харпър се намираше близо до брега ,където бе доста спокойно .Само дърветата леко полюшваха короните си.
Щом човек прекрачеше прага на дома й , се озоваваше в уютна стая, която служеше като дневна и библиотека.
Рафтове, обсипани с книги и оръдия на Занаята, се простираха по дължината на две от стените от пода до тавана, а в края на библиотеката имаше стълба, за да могат да се достигат най-високите рафтове. Стаята беше издържана в тъмни махагонови цветове и нюанси.
Вратата вляво водеше до спалнята на Луна, която беше във формата на деветоъгълник.
Спалнята, за разлика от дневната/библиотека, беше в бледо-бежови нюанси. Креватът беше просторен и идеално постлан. Леко встрани от него имаше камина. На една от деветте страни стоеше облегнат скрин. На друга от стените имаше голям прозорец, а пред него удобно канапе.
Каменните подове и на двете стаи бяха застлани с килими в унисон с останалата мебелировка.
Кабинетът й бе претъпкан с какви ли не неща, но най-странното бе, че целият беше червен. В дъното стоеше писалище, а пред него - два стола. От страни - срещу камината се ширеше три местен диван, а от ляво на него - малка стъклена масичка. Тук-там покрай стените се вдигаха свещи върху високи железни свещници.
Всички стаи бяха проектирани така, че да комбинират пълен комфорт с висока функционалност.Една прекрасна гледка към красива, зелена и тучна поляна, осеяна с високи дървета, се разкриваше от терасата на Харпър. Какво блажено удоволствие бе да седиш там.

Луна се бе зачела в една бележка, която може би вече бе наизустила, тъй като я препрочиташе за хиляден път. Очите й вече шареха измежду редовете.
Една свещ гореше близо до ръката й, която всъщност бе положена върху бюрото. Внезапно почукване по вратата изкара момичето от мислите й, като я накара да подскочи. Тя събори свещта от бюрото си и инстинктивно протегна ръце с типичния звук, който всеки издаваше при изненада - звучно поемане на въздух. Свещта замръзна някъде по средата на пътя си към земята, а восъка се бе разлял и също замръзнал във въздуха. Бързичко Харпър сложи лист хартия под свещта и я взе в ръце, казвайки "Влез". Восъка отново полетя към земята с отварянето на вратата. Той падна върху листа и момичето го взе, смачка го и го хвърли в огъня на камината, а свещта я остави отново върху бюрото си. Вратата се отвори широко и през нея премина сестрата на Луна – Стейси.
- Лу !!! Търсят те по телефона-промълви по малката Харпър
Девойката вдигна и един глас й извести, че трябва да се яви в 12:30 в офиса на Империя.След това прекъсна.Луна се преоблече и излезе набързо…

Не далече от центъра на града се намираше апартамента на Антонио Стърс.Момчето си го беше,купил сам.Когато беше навършил 17 години,беше напуснал бащиния си дом и неискаше да се връща.Това си беше неговия живот ,неискаше да се бъркат други хора,които нямаха никаква цел в живота.Момчето беше украсил дома си в любимия си цвят -черен.Апартаментчето се състоеше от спалня,кабинет,кухня,холче,баня(с огромно джакузи) и тераса с красив изглед.
Още ката отвориш входната врата се озоваваше направо в холчето.По стените имаше много плакати на тунингови коли,яки мотори и няколко красиви китари.Имаше и красива холова гарнитура от гладка черна кожа.Отпред пред гарнитурката имаше килимче,а точно срещу гарнитурата имаше красив телевизор.
Хола беше обединен с кухнята..
Стаята наа Антонио се намираше на втория етаж на този апартамент.Към нея се качваше по вити дървени стълбички.Отпред на вратата пишеше:Влез,ако ти стиска
Така и беше по принцип.В стаята на Ан имаше красиво легло,а по стените бяха накачени отново тунингови коли,и няколко плакати на любимата му музикална група.Имаше и красиво нощно скавче,на което стоеше часовник.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Часовникът тикташе и отброяваше последните минути до осем часа.На леглото беше легнало красиво младо момче.Утринното слънце напираше да влезе в стаята на момчето.Часовника отброяваше ли ,отброяваше ли......
СЛед по-малко от пет минути звънна.Будилникът беше силен и момчето мигновенно се събуди.Антонио се препитаваше с собствен електронен бизнес с тунингови коли в интернет.Стана и отиде в банята ,за да си вземе душ.След половин час излезна и с облече.Отиде до бюрото си и пусна лаптопа,след това и силно наду музиката.Започна да проверява пощата си и тунинговия сайт.Беше пълен с разни неща.Накрая Стърс се ядоса и затвори лаптопа си.Днес беше хубав ден и момчето реши да не пропилява деня си.Преоблече се отново и взе спортния си сак.Реши да отиде на тренировка по бойни изкуства.Взе ключовете от колата и напусна
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
След дву-часова тренировка по бойни изкуства АНТОНИО,отново се върна в апартамента си.Взе си от хладилника една тонизираща напитка,тъй като не изпитваше глад и я остави на бюрото си в кабинета.Отиде отново да си взземе душ.След малко се върна в кабинета целия пременен и се зае да чисти пистолета си.Винаги трябваше да бъде готов,за някаква опасност.Минаваха часове,а момчето прекарваше в чистене на всякакъв вид оръжия,които притежаваше.
Внезапен телефонен звън,го накара да прекъсне "работа".Той отиде и вдигна телефона.Сух и измъчен глас му съобщи ,че в 13:00 часа трябва да се яви в офиса на Империя.
аНТОНИО погледна часовника си.ИМАше точно един час да стигне до офиса.Преоблече се на бързо,взе ключовете за колата и отпраши.

Слънцето вече беше изгряло над големия град,когато аларма извъня за да събуди красивия мъж живеещ в апартамент точно в центъра на града.Джак спря алармата и се прозя широко.Беше 8 часа и беше време да става.Той сънено потърка очи и се свлече от леглото.Протегна се и се облече.Спалнята бше широка и просторна.Стените бяха толкова тъмно сини,че изглеждаха почти черни.В средата на стаята имаше красива спалня с по-светло сини чаршафи.От едната й страна имаше нощно шкавче.Почти срещу стъклото имаше красиво дървено бюро,на което бяха разквърляни най-различни хвърчащи листа или списания.Там седеше също и вечно включения лаптоп на Джак.Апартамента се състоеше също от библиотека,хол кухня и баня.Библиотеката беше пълна с рафтове с книги,които включваха само такива,в които се пишеше за коли,бойни изкуства или оръжия.Тук-там можеше да се намери по някоя,описваща нещо по-поучително,но това беше наистина трудно.Банята беше огромна.Цветът на плочките беше синьо-зелен.От върешната страна на вратата бяха налепени мидички.Имаше огромна вана,в която трима-четирима човека можеха да се поберът спокойно,душ кабината също беше доста голяма.Холът беше просторен и уютен.По зелените стени бяха окачени най-различни картини.Имаше удобни меки фотьойли и дивани.Холът беше обединен с кухнята.
След като се поразсъни Джак влезе да си вземе душ и да обръсне вече покаралата си брада.След като най-после излезе от банята часът вече бе станал 9.Доусън провери телефона и пощата си за съобщения от многото си обожателки.Проведе няколко разговора с някои от тях и излезе да пийне кафе с едната.Когато се върна в апартамента се зае да проучва най-новите състезателни коли.Тъкмо се беше зачел в нещо наистина интересно,когато телефонът му извъня.Предполагаше,че това е бившата му приятелка,която не спираше да го тормози,но грешеше.От другата страна се чу сух глас,който му съобщи,че в 12:30 трябва да се яви в офиса на Империята.Имаше час,за да стигне до там.Допрочете статията си,след което стана,заключи апартамента си,метна се в колата и потегли към офиса.

Неджи обичаше да си поспива много , но явно днес беше прекалил.Кучето се опитваше да го събуди , но все неуспешно.Купър Живееше на края на града близо до една от малкото останали гори.Любимото му място беше в центъра на гората където имаше голяма поляна с кравис водопад.От много време искаха да я нахнат и да построят сграда , но Купър не им позволчваше като всеки път разваляша машините им със своята способност.Денят беше слънчев.Неджи най-сетне се размърда и отвори очи , видя кучето си надвесено над глвата му и едва на извика от изненада.Момчето се надигна погали кучето си (Заро) зад учите и му даде да яде.Купър тръгна към банята да се измие , но изненада няма ток!"Ох Ужас пак няма ток" помисли си момчето като замахна с ръка и крушката светна."Добре че владея светкавицата иначе...не ми се мисли без ток"След като се освежи Неджи се запъти към тостера препече си две парчета хляб и започна да ги ръфа с нежелание.Момчето се загледа във домашния си любимец как яде със настървение свинската пържола и му каза:
-Ех и аз да имах такъв апетит.
Купър се замисли тази пържола му беше остана от по-миналия ден , но го беше страх да не би да се е развалила, но като видя Заро как я ръфа разбра че не е и му стана мило на душата че я е сподеил с най-добрия си приятел.Изведнъж телефонен звън го извади от унеса му.Неджи вдигна и разбра че трябва да се яви при Шефчето в 13 часа.Купър доръфа хляба и каза:
-Ех Заро да ти имах живота само ядеш , спиш и играеш...а да и ходиш по нужда , а аз какво правя рискувам си живота и за какво?И аз незнам.Е хайде ще се видим довечера надявам се!
Неджи погали кучето си и излезе навън.Влезе в колата си запали я настъпи гаста и отпраши.

Алекс изпсува тихо и натисна рязко спирачките.Гумите изсвириха проницателно и колата спря пред една порутена на пръв поглед постройка.Александра слезе от колата и се отправи към задния вход на зданието.Почука няколко пъти по металната решетка,докато пред нея не се показа грубоват исполин,който я изгледа разярено и изскърца със зъби казвайки:
- Още не е отворено!А и едва ли това е подходящо място за момиченце,като теб!
Ал стисна зъби,опитвайки се да запази хладнокръвие,но й беше адски трудно,защото не понасяше да я подценяват.
- Слушай,здравеняко! - изхриптя тя през почти стиснати устни - Не съм била път до тук да си говорим сладки приказки!Не ми дреме отворено ли е или не,но мамка му,имам проблем с колата,така че извикай Малкия Тони още сега,защото инъче ...
Но двуметровият мъжага,явно не виждаше заплаха в нея,защото започна да се хихика и да я оглежда подигравателно."Голяма грешка!"-помисли си Александра и извади пистолета,който носеше на кръста си.Дръпна предпазителя и стреля в рамото на гарда.Той изпсува яростно и се хвана за кървящата рана.Докато стенеше и псуваше Алекс продължи:
- Виж сега,здавеняко - каза тя с леден глас - може да продължим да си лафим и да си играем,докато прострелям всяка шибана кост в тялото ти,но не съм в настроение!Така че защо не кажеш на Тони да си докара жалкия задник тук,понеже имам проблеми с колата?! - почти извика тя,докато си играеше с пистолета подмятайки го от едната си ръка в другата.
Исполина я погледна уплашено и с неуверена крачка се запъти към вътрешността на сградата,все още притискайки раната си.Алекс остана пред желясната решетка още няколко минути,докато тя внезапно се отвори и пред нея застана нисък и хилъв мъж с мазна черна коса и воднисти очи,които я гледаха с престорена радост.
- Александра,скъпа,толкова се радвам да те видя - започна той с превзет лигат глас и дразнещ италянски акцент - Какво мога да направя за теб,белисима?Моя човек каза,че имаш проблеми с колата?Нещо с Остина ли?
- Не,не с Остина,с Доджа!Разбира се,че с Остина,идиот такъв! - извика раздразнено тя. - Спирачките не работят,гумите са боклук и новият спойлер не става!
- Но белисима,това не е възможно!Аз лично ги поставих преди по малко от месец,не е ...
- Виж,Тони,не съм дошла за сладки приказки!Казах,че има проблеми с колата и съм тук за да ги оправиш...така че се захващай за работа,аз ще изчакам в офиса ти! - каза тя,избута го от пътя си и се отправи към малката стая в дъното на коридора,като му подхвърли ключовете за колата,докато го подминаваше.Влезе в кабинета и се заоглежда за дистанционното на климатика.Въпреки че беше едва 6:30 сутринта тук беше горещо като в ада.Най- накрая видя дистанционното под купчина документи на бюрото,натисна няколко бутона и след миг стаята се изпълни с прохладен въздух.Алекс си наля от тъмната течност в кафе машината,която имаше претенции да е кафе,но на вкус беше като биволска пот,отпи с отвращение и запали цигара.Не си направи труда да търси пепелник,това място беше кочина и едва ли пепелта от цигарата й щеше да се забележи по без друго премръсния под.Загледа се през прашния прозорец и потъна в мислите си.Не усети кога е минало времето,докато Тони не влезе в стаята с лукавата си усмивка.
- Белисима,всичко е готово!Колата ти е истинско бижу!Гарантирам ти,че този път ще останеш доволна,аз лично ...
- Дано си прав,Тони...Защото,ако пак има проблем,този път няма да си хабя патроните за гарда ти ... ще запазя целия пълнител за жалкия ти задник - каза с усмивка тя,взе ключовете от треперещата му ръка и излезе.
След няколко минути спря колата си в подземния паркинг на модерна сграда в центъра на града.Мина покрай портиера,който я поздрави с усмивка,качи се в ансансьора и слезе на последния етаж.Отключи масивната дървена врата,изключи алармената инсталация и влезе в просторната всекидневна.Отправи се към кухненсия кът от ляво и си направи чаша истинско кафе.После отиде в средата на стаята и се настани на удобния кожен диван.Включи лаптопа,който стоеше на малката стъклена масичка отпред и си прегледа пощата.Изтри няколко спама,докато пушеше поредната цигара.Допи си кафето и се отправи към просторната си спалня.Съблече се и нахвърля небрежно дрехите си по леглото.После влезе под душа и се отпусна под хладната струя на водата.Искаше й се да остане по-дълго под успокоителната хладнина на водата,но звънненето на телефона й попречи.Тя се загърна с пухкава бяла хавлия и излезе от банята,търсейки от къде идва пронизителното звънене.Намери телефона си на пода под леглото и го вдигна развеселена.
- В 12:30 в офиса на Империя! - чу тя механичен глас от другата страна на линията.
- Ще бъда там! - отвърна тя и затвори.
Облече се набързо и излезе от апартамента.Отиде в подземния паркинг,запали колата си и потегли към офиса.