Разходка в гората

На Йо му омръзна да седи в общата стая и да не прави нищо.Искаше му се Учебната година да започне , но явно учителите бяха заети и никои не искаше да се връща в училището.Уизли вървеше по посока към гората , като не му направи впечетление кога беше навлязъл дълбоко в нея.В гората беше като нощ нито един слънчем лъч не проникваше през дебелите корони.На йо не му направи впечетление дори когато покрай него премина огромна сянка.Момчето стигна до една мътна река.Беше много жаден и се наведе за да отпие.Взе малко вода в шепата си и приближи устните си.Изведнъж се чу вилен вик все едно изтреляни от автомат думи които гласяха:
-Не пий от тази вода!
Йордан се обърна и видя...

...Наит, която безшумно се приближаваше към него. Ресифе обожаваше да се разхожда из гората и използваше свободното си време, за да се поразтъпче. Неусетно беше навлязла в по-дълбоката част, унесена от мисли за предстоящи срок. Нещо я тревожеше от самото й пристигане, но все още не можеше да си обясни какво точно беше то. Изведнъж забеляза момчето, което се беше надвесило над реката отпред. Беше чувала какво ли не неща за магическите способности на водите по тези места, затова когато странникът пред нея поднесе част от нея, за да отпие, елфата го възпря:
-Не пий от тази вода! На твое място не бих рискувала...

ЙО погледна любопитно Наит и ахна , като се усмихваше (което не можеше да се види заради качулката на главата му.)Водата от реката бе изтекла между пръстите му.Момчето се надигна и каза.
-ХММ. Елф не мислех че ще видя такъв тук.И защо да не пия ЕЛФО?
Попита троснато Йо като все още се хилеше под качулката...

Наит не изрази никаква емоция на лицето си. Странникът явно играеше някаква игра за своя забава, но момичето усещаше, че не е злонамерен. Иначе до сега да е изпил водата и да се гърчи в краката й най-вероятно в предсмъртни мъки. Но тази качулка я караше да бъде предпазлива:
- Предполагам, че усетът ти за магия би трябвало да ти подскаже отговора... Но ако се съмняваш в думите ми, няма да те спирам да се тровиш.
Тя го стрелна с поглед:
- Пък и защо се учудваш да срещнеш себеподобен на така наситено с магия място?

"Елфо"?! Laughing

Йордан свали качулката и момичето видя очите му , които вече биеха към червено.
-Ами нензма просто не те очаквах.
Йордан се поклони и каза:
-Името ми е Йордан...Йордан Изли.-алде кратко мълчание-а твоето?
-Наит Ресифе.Но защо ми се кланяш?
-Там от къде идвам при запознанство се кланяме един на друг , но това е стара традиция не се учудвам че не я знаеш.

п.п.Така ми падна Razz

Наит само кимна. Той нямаше от къде да знае защо всъщност нямаше понятие от доста от елфическите традиции. Но сега това нямаше значение. Съвсем скоро щеше да завърши и тогава... Тя се усмихна. Явно моментната смяна на изражението й беше забелязана от Йордан, защото той също се ухили. Ресифе заговори:
- Не съм те виждала много, много в училище... Кой дом си?

-Той е в дома на Стронгхаус,също както и аз-изведнъж се чу глас и се появи едно момиче отзад дърветата
-Благодаря ти Кари, че отговори вместо мен-понавъси се леко Йо
-А ти коя си?-попита Наит
-Аз съм Кари...
-И какво правиш тук?Следиш ли ме?-нетърпеливо попита Йордан
-Аз да те следя ...не разбира се...тук съм поради същата причина, заради която и вие сте тук...

-ХММ а ти от де знаеш защо съм тук?
Намуси се Йордан.
-Както и да е.
-Някой да знае дали скоро ще започне учебната година голяма скуска ми е.А да и да ви кажа прочетох че днес ще има сбирка по ЧИ Smile

Момчето се уьили и прегърна двете момичета.
-Е разкажете ми повече за вас.

-Може ле и аз да се присъединя?- попита Виктоар която изскочи от храста зад Карсън- Ако питате как съм се озовала тук, ще ви кажа. Всичко започна когато чух двама шестокурсници да си говорят в общата стая. Говореха за някакво лечебно цвете, което растяло тук в тази гора и лекувало тежък стадий на проклятието ,,Конюктивитис". Исках да го намеря и да скъсам от него. Добра съм в отварите и реших, че моое да направя лечебна отвара. Когато се измъкнах от училището и дойдох тук, започнах да обикалям. Но изведнъж чух странни звуци зад мен. Извадих пръчката си и се обърнах. Зад мен имаше ОГРОМЕН трол който се хранеше от дърветата. Учила съм, че троловете могат да са много опасни и затова побягнах. Докато бягах не усетих колко навътре в гората съм стигнала. Когато спрях се огледах, но почти не виждах. Чух гласа на братовчед ми Йо и дойдох. Надявам се че нямате нищо против!

След като огледа всички, погледът и спря върху Хари. Тя се изчерви и заби пагледът си в земята.
-Добре ли си?- попита я Карсън
- Да...да добре съм. Просто...- и тя си замълча.
- По- добре да тръгваме, скоро ще проверяват стаите. - каза Хари.

Джейсън жадуваше за малко приключения и реши, че Фъбиндън е най-логичното място. Той се измъкна незабелязано от замъка, тъкмо когато започнаха проверките на домовете. Определено щяха да го хванат, че не си стои в спалнята, но какво му пукаше. Така или иначе му беше последна година...нищо не можеха да му направят. Докато вървеше с бавна, не много тромава кръчка към гората, Тюсанд си мислеше за сестра си. Нещо се случваше с нея, но той не можеше да си обясни какво. Копнееше да напусне тази страна колкото се може по-бързо.
Отвеян, той стъпи на един паднал клон, тъкмо в началато на гората, и той се пречупи на две с ужасен пукот. Джейсън се стресна и извади пръчкатаси за всеки случай. Вече бе стигнал до "опасните" земи и все пак искаше да е подготвен. Навлизайки все повече и повече във Фъбиндън, Боначели чу гласове.
"Явно някой си е организирал нощно парти" - иронично се подсмихна магьосника и ускори крачката си. Надяваше се да са първокурсници, които да уплаши до мозъка на косите им.
За жалост откри, че са малко по-големи от 1 курс. Момчето се приближи и мистериозно излезе от храсталаците:
- Няма смисъл. Отдавна започнаха проверките - изрече той с твърд, надменен глас
- Хей ти пък от къде се взе - стресна се едно от стронгхауските момиченца
- Не мисля, че е твоя работа - поклати той досадно глава и се огледа. За кщастие видя едно познато лице...елфидата от Мъркихаус...

- И ти ли си от Мъркихаус? По поведението си личи... - каза Вики след острия отговор на Джейсън. - Значи проверките са започнали? Ужас! Край с успешното завършване!

-Хей недей да се настройваш песимистично-развика се Кари
-Не е нужно да крещиш-намуси се Вики
-Момичета успокойте се-посъветва ги Йо

- Йо е права - намеси се Хари - дайте да помислим какво да правим.

- Не е ли най-правилно да се прибираме?
- ООО Да и като ни видят цялата тайфа да се прибираме няма ли да е малко подозрително? - каза Йо
-Прав си Йо! - съгласи се Виктоар
- Какво ти става на последък Викс? - попита Карсън
- Незнам! Нещо ми има но незнам какво!

-Тогава не мислиш ли ,че трябва да разбереш какво ти е -посътветва я Кари
-Момента не е подходящ да обсъждаме това-обади се Наит
-Права си-подкрепиха я в един глас Джейсън и Хари
-Ако открият ,че не сме в замъка по това време ,с нас е свършено-не спираше да повтаря Викс
-Какво да ви кажа...просто чудесно...-заядливо отговори Карсън
Но изведнъж се чу странен шум, който...

който ги накара настръхнат
- К-какво беше това? - попита уплашено Викс
- Незнам но не прозвуча добре! - каза йо и извади пръчката си. Другите направиха същото.
- Ами сега? - попита Карсън
Отново шум. Пред очите им си разкри огромна глетка. Два циклопа се бяха вкопчели един в дру и сякаш се сбогуваха. Всички ги гледаха, но нито звук. Вики се почуства зле. Почна да и се вие свят почуства, че губи съзнание. Чернилка се спусна пред очите и. Последното което помни бе земята.

Наит изцъка презрително с език. Добре че се беше появил Джейсън, защото беше почнала да се отчайва от интелектуалния капацитет на стронгхаусци. Имаше нещо сбъркано в тях. Никога не си беше падала по тази вражда между домовете, но с течение на годините разликите си казваха думата.
- Имам чувството, че съм в детската градина - промърмори Ресифе. - Какво толкова, ако видят, че не си си в леглото... Винаги може да си намериш куп извинения, а директорките няма да те изключат за това... А още по-малко ще ти се отрази на успеха...
В този момент обаче момичетата сякаш забравиха всичките си стари тревоги, тъй като видяха два циклопа. Елфидата извади пръчката си заедно с другите.
- Не е възможно да се появили подобни същества толкова близо до замъка... Трябвало е да ги засекат сто пъти досега...
В този момент усети, че едно от момичетата се свлича на земята. Беше Виктоар. Наит изсумтя с досада и с едно замахване на пръчката я повдигна и премести по-надалеч от странната гледка.
- Нека отидем назад... Май не ни забелязаха...

При подмятането на онази от Стронхаус, Джейсън изпадна в пълна "иронична-смеховна" криза /wtf? /
- Е, поне не си личи от поведението ми какво нищожество съм или още по-зле...какво дете - погледна към Виктоар и на лицето му се появи изключително високомерна усмивка
Момичето си замълча и точно в този момент се появиха двете същества. Както се и очаква от едно малко бебенце, г-ца Бил припадна най-демонстративно само от мисълта за циклопите
- О, боже...колко нелепо поведение от такива глупачки. Първо се избиват кой първи да се върне в замъка, а после мозъкът им отказва...наистина жалка история - презрително направи коментар Джейсън и поклати глава.
Определено мразеше Стронгхаус, но виж сега, ако си струваха като личности можеше и да се опита да общува с тях...но тук... О не-не. Просто нямаше такъв вариант
Точно тогава Найт се намеси:
- Нека отидем назад... Май не ни забелязаха
- Права си. Ака щеш им присъди очи и на гърба...сивото им вещество си остава с размерите на прашинка - отвърна Тюсанд
Малката групичка направи 2-3 тихи крачки назад, стремейки се към прикритието на храстите. Естествено се намери някой, който да не си гледа в краката - какво можеше да се очаква от 3-4 стронгхаусци.
- Хей ти! Я по-внимателно...уж ще се прикриваме, а ти май се опитваш да покажеш точно къде сме с тези слонски стъпки - изсъска магьосника, а Найт само се подхилна леко

П.П. Както си знаете нямам нищо против никого, просто това е характерът на героя ми Laughing

- Oхооо Мистър Биг Бос! А уж сте били смели! Хахаха - каа Виктоар след като се свести. Изглежда Мъркихаусците не го очакваха и се обърнаха.
- Нещо заяждаш ли си Уизли? - промълви през зъби Найт.
- Да нещо против? - попита иронично Виктоар. Беше и писнало когато от Мъркихаус се отварят, да си държи устата затворена.
- Момиченце не се заяждай! Предупреждавам те! - отвърна хладно Джейсън
- Виктоар, внимавай! - каза Йо
- Да Виктоар! Внимавай в картинката!
- Ооо много ме е страх от змия като теб!
-Предупредих те! - извика Найт

- Хей, дребус такъв...я се стегни. Знаеш ли колко ми дреме на к*** какво мислиш за мъркихаусци. Ха...свести си преди секунди и започна да се отваря. Айде не ставай жалка - озъби се високомерно Джейсън и хвърли изпепеляващ поглед на малката Виктоар
- Ти ли ще ми казваш какво да правя? - изсмя се тя - Змии такива - изтърси момичето
- Деца...да вземат да се гръмнат ще е най-добре - произнесе хладнокръвно Расифе
Докато групичката се прикриваше, циклопите както се очакваше бяха изчезнали. Всички излязоха напред и като, че ли се разпръснаха на около половин-един метър един от друг. Тюсанд си пое дълбоко въздух. От смрадта на "червенковците" му се гадеше. "Какво забавление...да се дразня с някакви си тук...това е просто...ех трагично" - мислеше си той, когато някой се приближи до него и положи ръка на рамото му. Реакцията му бе бърза и след миг той държеше с пръчката си "на мушка"...

Карсън не издържа на обидите на двамата мърхихаусци, приближи се до Джейсън и положи ръка на рамото му:
-Какво ви става хора?!Досега си мълчах ,но достатъчно толкова!Да стронгхаусци сме ,но не сме по низши от вас...ясно ли ви е?Страха е естествено човешко състояние.Защо се присмивате?Не сте по-добри от нас.Смели сме толкова колкото и вие.И притежаваме нещо ,което при мърхихаусци е рядко срещано явление...лоялни сме един на друг ,държим на приятелите си и бихме влезли в огъня заради тях.Така че си трайте!-продължаваше да крещи с всички сили Кари
-Да права е! -подкрепи я Хари
-Хайде, нямаме работа тук с Мърхихаус-каза Йо и хвана за ръката Викс

Наит се засмя. Ситуацията определено беше нелепа.
- Не съм имала намерението да обиждам никого... Нямам нищо против вашата лоялност... Ние просто ме хора, които разчитат в повечето случаи на себе си, това е. Но преди малко се държахте инфантилно. А когато ви го казаха в очите, явно се засегнахте.
Ресифе замълча за миг.
- А после тази тук - тя посочи с глава Виктоар - припадна. Действахме по най-разумния за момента начин, а тя като се свести почна да ни обвинява, че сме нямали смелост. Обидите не тръгнаха от наша страна... Просто научете вашата приятелка да си държи устата затворена, когато не е права.... Пък и не виждам какво толкова лошо има в змиите...

- Та те са такива изключителни създания. Дребни, но за сметка на това целият свят се страхува от тях...заслужават уважение - продължи Джейсън, леко засмян
- Точно... - промълви Наит и махна едно листо, закачило се за якето й
- А и защо изобщо свързвате змиите с Мъркихаус? - вдигна вежди Тюсанд - Не само, че нямат нищо общо с емблемата ни, ами и не отговарят на характира ни...е в повечето случаи - довърши си магьосника
- Как да не ги свързваме с вас, като сте един дол дренки - гн... - прибързано реши да се защити Виктоар, но определено направи тотална грешка
Боначели с нечовешка бързина се обърна към нея и насочи заплашително пръчката си. Момичето млъкна и само преглътна.
- Само потвърждаваш думите на г-ца Расифе...вие сте тези, които първи започват с ругатните - отдръпна се той и само завъртя отегчено зелените си очи
- Хей, айде без повече такива заплахи, ок? - намеси се и едно от другите момчета
- А ти беше? - вдигна вежда Джейсън
- Хари - погледна го изпитателно магьосника от Стронгхаус
- О, значи Хари, а... - изрече Джейсън, правейки крачка към него
- Това казах и аз - продължи хладнокръвно Хари
Тюсанд 100% щеше да реагира остро на последното изказване, но се сети за думите на елфидата. Нямаше смисъл да се гаври повече
- Добре - промълви Боначели и изпитателно погледна стронгхаусеца право в очите - Аз съм Джейсън - каза той и подаде ръка ....

- Я ама вие сте били и мили! - Учуди се Викс. - и знаеш ли какво не започнах аз първа! Я си помисли! Или и това не можеш? - попита иронично Викс
- Ало малката не се заяждай! - извика Джейсън. - не искам да се занимавам с теб!
- Аз също! Не съм искала да се караме! Нито пък искам война м\у Стронгхаус и Мъркихаус! АЗ ИСКАМ МИР! - изжика Виктоар!
- Браво на теб! - каза спокойно Найт и се обърна.
- Хайде Найт! - каза Джейсън - да не се занимаваме с ДЕЦА!
-Леле! Еми много ви здраве! И между другото ти сигурно нямаш к** че да ти пука на него! - изхили се доволно Виктоар. Момчето не издържа и се обърна с пръчката в ръка.
- СЕГА ЩЕ СИ ИЗПАТИШ!!!