Едно приключение във Вековната горичка

Анджи тези дни беше много тъжна.Беше разбрала за нападението срещу чичо й и затова бе решила да се поразходи сама .Бързо бе взела нещата си и излезнала от общата стая на дома си.Беше минала сумати коридори,но накрая беше решила да отиде във Вековната горичка.И ето я вече тук.
Обичаше да се разхожда край дърветата и да слуша омайните песни на птиците.Но днес въобще не бе в настроение.Сега дори и омайните песни на птичките я караха да се чувства още по неловко.Върви.Продължи да върви.Неискаше да спира,неискаше да спира.Започна да бяга.Бягаше и бягаше все по-силно.Накарая спря.Седна на земята и искара скицника си и молив.Започна да рисува.Не,не биваше да се чувства виновна.Не биваше.Рисуваше и рисуваше,а сълзи падаха от очите.Това се повтаряше многократно.Тогава изведнъж чу шум.Не обърна внимание,продължи да рисува,а изумрудените и очи капеха едри сълзи,наподобяващи малки кристалчета.Отново се чу шума.Тогава вече момичето спря.Обърна се по посока на шума и видя.....

Видя непознато чернокосо момче,което се беше облегнало на едно дърво,с гръб към нея и очевидно не забелязваше,че тя е там.
Момчето беше Корнелиус, който,след като никой не беше пожелал да говори с него, бе напуснал Драконовата зала и бе излязъл на въздух.Не познаваше нито замъка,нито околностите му,но краката му сами го отведоха до нещо подобно на парк,но с дървета,които се извисяваха високо над него,стари и същевременно устремени към небето…
Облегнат на ствола на голям дъб,Корнелиус дишаше бавно и дълбоко,очите му бяха затворени,по устните му от време на време пробягваше тъжна усмивка.Не беше никак изненадан от равнодушието на учениците в залата.Подобна апатия го беше съпътствала през целия му живот.От една страна.От другата страна беше омразата.С годините се бе натъквал и на двете. Понякога се чудеше защо омразата на околните не беше накарала и него да мрази.Или защо апатията не го беше направила и него безразличен към всичко и всички.Съзнанието му обаче бе изцяло заето с тези,които не бяха нито от едната,нито от другата страна-Ел и останалите му приятели,Жилберт (из стомаха му сякаш запърхаха пеперуди [бел авт.- ]) и,разбира се ,Джейн.
Заслушан в песента на дърветата и шепота на листата,Корнелиус почти престана да усеща света наоколо,тежкото чувство,загнездило се у него и умората.Вятърът развяваше изтъканото му пътническо наметало,което плющеше и се извиваше….

Анджи остана така за няколко секунди,вперила поглед в Корнелиус,примигваща,за да спре сълзите,които замъгляваха погледа й,и после….

... се чу странен звук
- О не, съвсем бях забравила...днес свърши първия срок...трябва да се връщаме в замъка - каза Анджи и двата с Корнелиус се отправиха към Алдинор, за да приберат вещите си и да заминат по домовете си за ваканцията

П.П. Слагам ключ и като свърше ваканцията може да продължите РПГ-то