Разходката на Джини и Хари в горичката.

Джини и Хари влязоха в горичката и седнаха на една беседка.Дълго време просто се гледаха.След това се целунаха.Джини се усмихна и започна да го мислва по лицето.
-Искаш ли да се поразходим?-попита го тя.

-Добре - съгласи се Хари - искаш ли да влезем по-навътре - попита той Джини.

-Да,може.-усмихна му се тя,преплете пръсти в неговите и двамата се отправиха навъртре в горичката.

Вървяха през гората все така хванати за ръце, а около тях вековните дървета поклащаха едва-едва големите си клони. Едно птиченце долетя при двамата и когато Джини протегна свободната си ръка напред, то кацна на нея.


(романтична разходка ли да си остане или ще включим и малко екшън)

Джини се усмихна,целуна птичето,то изчурулика и хвръкна от ръката й.Тя целуна Хари.

ПП.Дай да стане интересно,ти си знаеш как...

Двамата продължиха да вървят нявътре. Изведнъж някъде пред тях чуха шумолене. Помислиха си че това е някое зайче или сърничка и продължиха. Веднага щом го отминаха то изкочи от храсите и за свои ужас те установиха, че това е огромен паяк.Хари бръкна в джоба си и извади пръчката си, същото направи и Джини. Двамата започнаха да запращат най-различни заклинания по чудовището, но въпреки че то беше по-голямо от двамата заедно избягваше магиите с невероятна лекота.

Хари и Джини се затичаха към замъка,в отчаян опит да се измъкнат от гиганския паяк.Той тичаше зад тях с многото си крака.Почти бяха излезли от гората,когато Джини се спъна в дебел корен на огромно дърво.
-Джини!-извика Хари и се опита да й помогне да се изправи,но в същия момент акромантулата я сграбчи.

Хари вдигна пръчката си, но в този момент чудовището го удари през лицето с един от краката си и момчето изхвърча назад. Усети болка на бузата си, а погледът му се замъгли. През това време акромантулата оплете краката на Джини с паяжина и я завлече навътре в гората. Хари чу отчаяния писък на момичето, което го викаше, напрегна всичките сили, който му бяха останали и се изправи. Краката му се огъваха под тежестта на тялото, но той не им оръщаше внимание. Започна трескаво да търси магическата си пръчка и щом я намери се втурна след паяка. Тичаше толкова бързо, че краката му изтръпваха.

Той видя кйак акромантулата завлича Джини в гъстите дебри на гората,а момичето се опитва да се освободи.Пръчката й беше паднала.Хари я видя,взе я и с помощта на вдете пръчки захвърля закилания към паяка.

Момчето не чувстваше страх, напротив, в него се бе надигнал гняв, голям и страховит. Беше спрял да запраща заклинания по чудовището, за да не улучи по погрешка Джини. Продължаваше да тича след акромантулата, докато накрая не стигна до леговището й. Там имаше голяма сплетена мрежа, на която паяка залепи Джини. После се обърна към Хари и започна да щрака със щипците на устата си. След малко с голям скок се стрелна към момчето, но точно преди да го връхлети Хари извика:
- Протего!
Чудовището излетя назад. Хари беше бесен. Той насочи пръчката си към паяка и извика:
- Сектусемпра!
По тялото на акромантулата се боявиха рани като от рязане на нож. Тя започна да издава стенещи звуци и избяга към Фъбиндън.

Джини гледаше отстрани ставащото.Зениците й се бяха разширили.На крака си имаше огромна рана,от която бликаше топла кръв.Хари се затича към нея,като презкочи гърчещия се паяк и я свали от лепкавата мрежа.Тя го прегърна и го стиса силно.Вече не чувстваше болката в крака,а притиснатото до нея тяло и звънливия глас:
-Добре ли си?
Тя се усмихна с мъка и отвърна:
-Да,мисля,че съм добре,като изключим раната на крака ми.
Момчето сведе поглед,чак сега забеляза дълбоката рана над коляното на Джини.

Целият пребледня, погледна Джини в очите, после вдигна пръчката си и извика:
- Акцио Светкавицата!
След малко метлата вече стоеше до него, той седна на нея, а после настани пред себе си и момичето. Оттласнаха се от земята и полетяха към Алдинор.

Продължава в общата стая.

ПП.Сори,че пиша с този акунат,обаче не мога да си сменям сега.Боби,ти продължи че трябва да ставам.

Гълъбчетата получават ключе